Определение № 540 от 04.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 465/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 вр. чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК, образувано по частна жалба на С. К. Р., срещу определение от 30.07.2010г.по чгр.д.479/2010г на Ш. окръжен съд, с което в производство по чл. 274 и от ГПК е оставена без разглеждане частната жалба на настоящата касаторка, прието е че протоколно определение от 18.06.2010г по гр.д. №1951/2009 на Ш. районен съд не подлежи на обжалване. Частният жалбоподател поддържат оплакване за неправилност на определението, счита първоинстанционното определение за обжалваемо в частта по определянето на завишена цена на иска ,по аргумент от чл. 70 ал.2 от ГПК .Основателни оплаквания за нарушения по чл. 70 ал.1 ГПК са оставени без разглеждане ,което е отказ от правосъдие Частната жалба е допустима ,обжалваното определение на Ш. окръжен съд е преграждащо. Разгледана по същество ,частната жалба е неоснователна. Като постъпила срещу определение ,с което първоинстанционен съд констатира, че по приет за разглеждане оценяем иск ищцовата страна не е внесла в пълен размер дължимата държавна такса, оставя се исковата молба без движение и се указва на задължението за внасянето й в срок ,т.е при определение ,постановено по проверка редовността на исковата молба – чл. 129 ал.4 във вр. ал.1, във вр. чл. 128 т. 2 от ГПК, частната жалба правилно е оставена без разглеждане. Постановеното по този ред определение е по движението на делото и не е акт по смисъла на чл. 70 ал.1 от ГПК ,както касаторката поддържа.По нейните доводи е даден правилен и мотивиран отговор в определението на Ш. окръжен съд, процесуалният закон е приложен съответно и без разглеждане е оставена частна жалба срещу акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав,