Определение № 58 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1681/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу Решение № 7027 от 09.11.2018 г. по в.гр. д. № 9078/2018 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иск с правно основание по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ. Жалбоподателя Б. А. А., чрез процесуалния си представител адв. В. М. - Т. – САК поддържа, че в решението е неправилно и необосновано, постановено при нарушаване на материалния и процесуалния закон. Ответникът „Гаранционен фонд“-София, чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор, в който са изложени съображения за недопустимост на касационното обжалване. С определение от 08.05.2020г. ВКС е спрял производството по делото, до приемане на решение по Тълкувателно дело № 4 от 2017 г. ОСГК ВКС. Настоящият състав констатира, че е прието решение по ТД4/2017г. ОСГК на ВКС, поради което настоящето производство следва да се възобнови. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: По делото е не е спорно, че между страните е имало валидно трудово правоотношение /възникнало по трудов договор № 40 от 01.11.2008 г., Трудов договор № 70 от 30.12.2014 г. и Допълнително споразумение № 38 от 17.11.2016 г./, съобразно което ищецът първоначално е заемал длъжността „Есперт“ в Отдел „Ликвидация“, сектор „Международни щети“, а в последствие е преназначен на длъжност „Експерт ликвидация“ в Дирекция „Ликвидация“, Отдел „Вътрешна ликвидация“ при Гаранционния фонд, а последното получено от ищеца трудово възнаграждение е в размер на 2156 лв. Установено е, че със Заповед № 57 от 28.12.2016 г./лист 5 по делото пред I – инстанция/ на изпълнителния директор на Гаранционния Фонд трудовият договор на ищеца е прекратен, считано от 28.12.2016 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ - поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Заповедта е връчена на ищеца на 28.12.2016 г. и в нея работодателят е посочил липсата на качества на работника,които не му позволяват да изпълнява ефективно възложената му работа: липса на професионални знания, изразяващи се в незадълбочено познаване на действащата нормативна уредба, с оглед изискванията за обработка и ликвидацията на заведените щети на клиенти от страната и от чужбина, в законоустановените срокове и процедури; допускане на технически и фактически грешки при обработката на щетите и съставянето на документи по тях; неспазване на условията, реда и сроковете за ликвидиране на щети, с оглед изплащане на обезщетения на пострадалите при ПТП, съгласно действащата нормативна уредба; недостатъчно владеене на английски език, изискващ се за заеманата длъжност при кореспонденция до съответните лица и институции в чужбина; липса на амбиция и мотивация за изпълнение на служебните задължения; липса на самостоятелност при обработка на щетите; трудност при изграждане на добри взаимоотношения с клиентите; липса на умения за работа в екип. Решаващия съд е приел е, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ, а самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е достатъчно мотивирана, като в нея са изложени конкретни качества, които работника не притежава. Въз основа липсата на посочените в заповедта качества работодателя е счел, че работника не притежава нужните професионални качества за ефективното изпълнение на възложената му работа. Въз основа на изложените фактически и правни изводи въззивния съд е приел, че уволнението е законосъобразно и е отхвърлил предявения иск по чл. 344, ал.1, т.1, т.2, т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят поддържа, че в решението е даден отговор на процесуалено и материалноправни въпроси от значение за спора: 1/ Достатъчно ли е в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т.5 КТ да са изброени само липсващите качества на работника/служителя или същата следва да съдържа конкретни факти и обстоятелства, обуславящи извода на работодателя за липса на определени качества, които служителят не притежава, за да може да изпълнява ефективно работата си? по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС обективирана в Решение № 150/11.06.2015 г. по гр.д. № 5166/2014 г. на III – г.о., 2/ В хипотезата на чл. 328, ал.1, т.5 КТ трябва ли липсата на качества да отразява трайното състояние на работника или служителя и какво следва да се разбира под трайно състояние? по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС обективирана в Решение № 291/02.04.2014 г. по гр.д. № 2823/2013 г. на III – г.о., 3/ В тежест на работодателя ли е да установи при условията на пълно и главно доказване липсата на качества на работника да изпълнява възложената му работа? по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС обективирана в Решение № 165/06.07.2011 г. по гр.д. № 1611/2009 г. на IV – г.о. и Решение № 195/18.07.2012 г. по гр.д. № 1382/2011 г. на III г.о. 4/ Длъжен ли е въззивния съд да изложи мотиви по всички съображения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор и в частност при преценката за обективно и трайно състояние на липса на качества на уволнения работник? по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС обективирана в Решение № 27/02.02.2015 г. по гр.д. № 4265/2014 г. на IV – г.о., Решение № 164/04.06.2014 г. по гр.д. № 196/2014 г. на III – г.о., Решение № 22/24.02.2015 г. по гр.д. № 4581/2014 г. на I – г.о. и Решение № 149/03.07.2012 г. по гр.д. № 1084/2011 г. на III – г.о. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси касаещи задължението на работодателя да посочи конкретно какви са липсващите качества на работника, които не му позволяват да изпълнява ефективно възложената работа при издаване на заповед по чл.328, ал.1, т.5 КТ. Въззивното решение е постановено и в съответствие със задължителните разяснения обективирани в т.3 от Тълкувателно Решение по тълк.д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, според което в заповедта, с която се прекратява трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването, а в мотивите на посоченото Тълкувателно решение е прието, че основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ е формулирано като общо оценъчно и неопределено понятие- „липсата на качества за изпълнение на работата“, а съдържанието му включва следните признаци: трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици и доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на знания, умения или навици, биха могли да станат причина за прекратяване на трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ, работодателят следва да посочи фактическата причина за прекратяване на договора.“. При постановяването на своето решение, въззивният съд е обсъдил изложените в Заповед № 57 от 28.12.2016 г. съображения за това, че ищецът не притежава необходимите му професионални качества, за да се справя с възложената работа, следователно не е налице несъблюдаване на изложените разяснения в посоченото тълкувателно решение, от което следва, че не е налице визираното от жалбоподателя основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. По отношение на въпросите относно чия е доказателствената тежест за установяване при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т.5 КТ и за задължението на съда при постановяването на своето решение да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства не следва да се допуска касационно обжалване по чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235 ГПК относно начина на формиране волята на съда при постановяването на решение си и задължението му да постанови своето решение съобразно приложените и приобщени по делото доказателства. В практиката на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 г., по гр. д. № 1413/2009 г., IV-то г. о. на ВКС и от 24.03.2010 г., по гр. д. № 47/2009 г., 1-во г. о. на ВКС и много други, се приема безпротиворечиво, че въззивният съд като инстанция по съществото на спора следва да изготви собствени мотиви, да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение, съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи, които да намерят отражение в мотивите на въззивния съдебен акт и с тях да даде изричен отговор на направените от страната доводи по делото и заявените пред него оплаквания. В тази връзка в случая съставът на въззивната инстанция е обсъдил е изложените във въззивната жалба оплаквания касаещи прилагането на материалния закон респективно правилността на обжалваното решение, изготвил собствени мотиви, като при постановявянето на решението е направил анализ на събраните пред първата инстанция писмени доказателства и събраните свидетелски показания. Самите правила на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК са ясни, тяхното несъблюдаване винаги налага извод за процесуални нарушения, но не предполагат тълкуването в смисъл, различен от ясната формула на законодателя. Именно в насока на процесуални правила, чието съблюдаване е гаранция за постановяване на законосъобразен съдебен акт са дадените задължителните разяснения за тяхното приложение, приети с ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното производство. По въпроса дали е налице несъблюдаване на едно задължително процесуално правило или не, касационният съд се произнася със съдебния акт по същество, но само ако е допуснато касационното обжалване, поради което не може така поставен въпрос да бъде и основание за допускане на касационно обжалване, поради което по формулираните от касатора въпроси не са налице основания да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. На основание чл.78, ал.8 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 100лева юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложените съображения, съдът: