Решение № 221 от 23.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 232/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. К. Г. и К. Х. Г. срещу определение от 16.03.2009 г. на Великотърновския окръжен съд по в.гр.д. № 1* от 2008 г. за спиране на делото на основание чл.182, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./ до приключване на гр.д. № 798 от 2008 г. на Великотърновския районен съд. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че неправилно вместо да съедини за общо разглеждане двете дела, окръжният съд е спрял гр.д. № 1* от 2008 г. на ВТОС до приключване на гр.д. № 798 от 2008 г. на ВТРС. Ответницата Д. П. П. оспорва частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение констатира следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни /ответници по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл.274, ал.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна: С обжалваното определение Великотърновския окръжен съд е спрял производството по гр.д. № 1* от 2008 г. до приключване на гр.д. № 798 от 2008 г., тъй като е счел, че решението по това дело ще е от значение за правилното решаване на спора по висящото пред него дело. Гр.д. № 1* от 2008 г. е било образувано по въззивна жалба на Д. П. П. срещу решение на Великотърновския районен съд по гр.д. № 1* от 2006 г. за допускане до делба на УПИ I-1456 от кв.210 по плана на гр. В. между Д. П. П., П. К. Г. и К. Х. Г. Видно от невлязлото в сила решение по гр.д. № 798 от 2008 г. на Великотърновския районен съд, това дело е образувано по предявени от Д. П. П. срещу П. К. Г., К. Х. Г. и К. Г. С. искове за установяване на собственост върху УПИ I-1456 от кв.210 по плана на гр. В., за прогласяване за нищожни на договор за окончателно разпределение на жилищата при групов строеж от 21.12.1978 г. и на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 123 от 20.03.2002 г. и за нищожност на нотариални актове № 120 от 23.07.1979 г. и № 123 от 20.03.2002 г. Като е взел предвид, че страните по двете дела са едни и същи и предмета на тези две дела, правилно ВТОС е приел, че решението по гр.д. № 798 от 2008 г. на ВТРС ще е от значение за правилното решаване на спора по гр.д. № 1* от 2008 г. на ВТОС. Това е така, тъй като с решението по гр.д. № 798 от 2008 г. със сила на пресъдено нещо между страните и по настоящото дело ще се установи: кой е собственик на имота, чиято делба се иска по настоящото дело, при какви квоти, както и дали договорите, от които страните по настоящото дело черпят правото си на собственост върху делбения имот, са нищожни сделки или не- все въпроси, които са от значение за правилното решаване на въпросите, по които ще се произнесе делбеният съд в решението си по допускане на делбата. Настоящият съдебен състав счита, че не следва да обсъжда наведените в частната жалба доводи за неправилност на определението на ВТОС, с което същият е отказал да съедини за общо разглеждане двете дела, поради следното: На първо място, с частната жалба по настоящото дело частните жалбоподатели не са обжалвани това определение на ВТОС, а обжалват определението за спиране на делото. На второ място, определението за отказ да се обединят за общо разглеждане две дела не е преграждащо по смисъла на чл.174, ал.1, т.1 от ГПК и за него в ГПК не е предвидено изрично обжалване. Ето защо, това определение не подлежи на обжалване пред ВКС, тоест преценката на въззивния съд, дали са налице условията на чл.123 от ГПК /отм./ за съединяване на двете дела за общо разглеждане, не подлежи на контрол от ВКС. Воден от горното, съставът на ВКС на РБ, Първо отделение на Гражданска колегия