Определение № 92 от 10.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 89/2009 г.

Производството е образувано по касационна жалба на “А” Е. гр. С., подадена против решение № 39/02.02.2009 год. по гр. д. № 1674/2008 год. на Софийския апелативен съд, с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. С решението на САС се оставя в сила решението от 20.05.2008 год. по гр. д. № 3261/2006 год. на Софийския градски съд, с което “А” ООД град С. се осъжда да заплати на М. кооперация “Я” от град С., сумата 2 182 361,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане – пропуснати ползи за времето от 16.11.2001 год. до 17.1.2005 год., ведно със законната лихва считано от 06.10.2006 год. до окончетелното й плащане, и 75 582,00 лв. съдебни разноски. С допълнителна молба към касационната жалба, вх. № 1211/06.02.2009 год., касаторът моли на основание чл. 282, ал. ІІ ГПК да се допусне спиране на изпълнението на въззивно решение № 39/02.02.2009 год. по гр. д. № 1674/2008 год. на Софийския апелативен съд. С пл. документ – преводно нареждане от 09.02.2009 год. ч. Корпоративна ТБ гр. С., касаторът е внесъл по набирателната сметка на ВКС като обезпечение съгласно 282, ал. ІІ, т. 1 ГПК сумата 2 257 943,00 лв., което се потвърждава от извършената служебна проверка, видно от отбелязаното върху пл. нареждане от Н-к отдел “С” към ВКС. Предвид изложеното и с оглед внесеното обезпечение по сметката на ВКС, молбата за спиране е основателна и следва да се уважи. Водим от горното Върховният касационен съд, ІІ т. о.,