Определение № 35 от 23.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1009/2011 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 78 от 01.04.2011 г. по в. т. д. № 464/2010 г. Старозагорският окръжен съд оставил в сила решение от 03.06.2010 г. по гр. д. № 5685/2009 г. на Старозагорския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Окръжния съюз на трудово-производителните кооперации [населено място] срещу П. Д. Ц. и З. Й. Ц. искове за признаване на установено, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в четириетажна масивна производствена сграда, построена в УПИ І-3496 от кв. 145 в [населено място], [улица], а именно: офис № 5 с площ 14.62 кв. м., находящ се на третия етаж, заедно с прилежащите идеални части от общите части на сградата, равни на 3.65 кв. м., и съответните идеални части от правото на строеж върху имота; за отмяна на н. а. № 172/1992 г., н. а. № 25/2001 г., н. а. № 21/2002 г. и н. а. № 77/2004 г., както и за предаване на владението върху описания недвижим имот. Решението е постановено при участието на трети лица помагачи: [фирма] [населено място], [фирма] с. гр., Г. С. С. и ТПК «Единство» [населено място]. Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищеца, който поддържа наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците по касация - ответници по исковете, считат, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна. При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: Касационната жалба е подадена на 27.05.2011 г. с вх. № 6958 в деловодството на окръжния съд [населено място] и производството пред настоящата инстанция е висящо при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция според публикацията в ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от същата дата. Съгласно посочената разпоредба, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. Цената на предявените при условията на субективно съединяване искове с правно основание чл. 108 ЗС се определя към момента на подаване на исковата молба, с оглед действащия към този момент процесуален ред. В разглеждания случай при искова молба от 02.02.2006 г. /вж. гр. д. № 158/2006 г. на Казанлъшкия районен съд/, това е нормата на чл. 55, ал. 1, б. “б” ГПКотм./. Съгласно тази норма по искове за собственост цената на иска е равна на 1/4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава - 1/4 от пазарната цена на имота. По делото не са събрани данни за данъчната оценка на имота към момента на предявяване на исковете. Видно от приложената на л. 22 по гр. д. № 158/2006 г. на Казанлъшкия районен съд оценка от лицензирания оценител инж. В. У.-К., пазарната цена на имота към 10.01.2006 г. е 4 980 лева. С оглед на тези данни и предвид посочената нормативна уредба, цената на субективно пасивно съединените исковете възлиза на 4 980 лева /искането за отмяна на нотариалните актове няма характер на самостоятелен иск, а е законно разпоредена последица в случай на уважаване на иск за защита на собствеността, поради което и не подлежи на самостоятелна оценка/. При това положение следва да се приеме, че с оглед цената на исковете за ревандикация разглежданият случай попада в посоченото от чл. 280, ал. 2 ГПК изключение и въззивното решение не подлежи на касационното обжалване. Подадената срещу него касационна жалба е недопустима, поради което, при условията на иззета компетентност и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, тя следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство следва да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.