Определение № 553 от 09.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 484/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК. Образувано е частна касационна жалба подадена от М. И. В. срещу определение № 493 от 01.11.2010 г. по ч. гр. д. № 422/2010 г. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане частна жалба, подадена от В. срещу определение от 14.05.2010 г. по ч. гр. д. № 126/10 г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение по гр. д. № 988/09 г. на Софийски АС. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежат на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Определението, постановено в производство по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато до касационна проверка въззивно решение, не подлежи на съдебен контрол от друг тричленен състав на ВКС. Такава процесуална възможност не е предвидена. С това определение не се формира сила на пресъдено нещо, тъй като то има за предмет извършване на подбор за това дали дадено въззивно решение подлежат на касационна проверка поради наличието на някои от предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК. Изложените мотиви в този смисъл, с които е аргументирана недопустимостта на частната жалба подадена срещу определение 14.05.2010 г. по ч. гр. д. № 126/10 г. на ВКС, са законосъобразни и не е налице основание за отмяната на това определение. Частната касационна жалба срещу определение № 493 от 01.11.2010 г. по ч. гр. д. № 422/2010 г. на ВКС, І г. о. следва да се остави без уважение, а съдебният акт в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.