Определение № 13040 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2774/2025 г.

Производство по реда на чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ вр. с §40 от ПЗРЗИДАПК/ДВбр. 63 от 1 август 2025г/. Образувано е по молба вх. № 22295 от 28.10.2025г. на А. З. С., чрез процесуален представител адвокат К. А. Ангелов, страна, ответник по адм. дело № 2774/2025г. по описа на Върховен административен съд, за изменение на решение № 9289 от 07.10.2025г. на ВАС, постановено по същото дело в частта му за разноските. Поддържа в молбата, че разноските в размер на 600 лева за касационната инстанция, определени от съда не отговарят на мотивите. От друга страна, не се дължат разноски, тъй като жалбоподателката не е станала причина за съдебния резултат, който е променен след променена съдебна практика. По така подадената молба е постъпил отговор от процесуален представител на директора на ТП на НОИ - София - град, страна, касационен жалбоподател в касационното производство, с възражение за неоснователност на молбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид молбата с доводите в нея, доводите на ответника, доказателствата и изискванията на закона- чл. 248 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК и §40 от ПЗРЗИДАПК/ДВ бр. 63 от 1 август 2025г. констатира следното: Молбата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението, чието изменение в частта за разноските се иска, е осъдена А. З. С. да заплати в полза на касатора разноски в размер на 600 лева, представляващи държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт. Разноските и основанието за тях е уредено в чл. 143 АПК/ редакция ДВ бр. 15 от 2021г/. Според чл. 143, ал. 1 се дължи възстановяване на държавни такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. Разпоредбата създава впечатление, че терминът разноски не означава всички направени разходи, което се опровергава от разпоредбите на чл. 143 ал. 2, ал. 3 и ал. 4 АПК, където терминът "разноски" е употребен за всички видове разходи. В такъв смисъл са разпоредбите и на чл. 78 от ГПК, в които също е употребен термина "разноски" като вид и род разходи в производството. Предвид изложеното разноските в касационната инстанция, определени на 600 лева са обосновани в мотивите по основание и размер. Доводите, че причината за предизвикване на правния спор е практика на съда, която впоследствие е променена, което освобождава страната от разноски в случая, са неоснователни. Преценката за отговорността за разноски е в зависимост от изхода на делото. Воден от горното, Върховен административен съд, шесто отделение