Определение № 56 от 12.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 680/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. В. Т. срещу решение от 20.05.2013 г., постановено по гр.д. № 12369 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, ГК, IV-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение от 06.01.2011 г. по гр.д.№ 18591 от 2008 г. на Софийския районен съд, 61 състав за допускане на делба на застроено дворно място, представляващо УПИ I-305 от кв.22а по плана на [населено място], м.”Вилна зона Киноцентър- I част», ведно с построената в него двуетажна вилна сграда между Б. М. Мартиновска и П. В. Т. при равни квоти. С молба от 03.01.2014 г. касаторът П. В. Т. е поискал делото да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на образуваното гражданско дело по искова молба вх.№ 22069 от 18.12.2013 г. по чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между П. В. Т. и наследодателката на другата съделителка Б. М. Мартиновска- Е. В. Т. предварителен договор от 31.08.2007 г. С оглед приетото в т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС, недопустимо е спирането на дело от ВКС на основание чл.182, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./, аналогична на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Поради това молбата на П. Т. да спиране на делото на ВКС следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение