Определение № 201 от 27.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 39/2010 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. С решение № 170/ 29.03.2011 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о., по гр.д.№ 39/ 2010 г., по молба на Ю. В. П. е отменено влязлото в сила решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 2501/ 2006 г. и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. В срока по чл.248 ал.1 от ГПК молителят П. е подал молба, с която претендира допълване на решението на ВКС в частта за разноските. Според него следва да му бъдат присъдени разходите в производството по молбата за отмяна, състоящи се в държавни такси, банкови такси и адвокатско възнаграждение, общо 1 067,89 лв. Молителят поддържа, че ответните страни следва да бъдат осъдени да ги заплатят. Ответниците по молбата за отмяна М. Й. К. и Л. Й. Т. оспорват искането. Според тях разноските по делото се възлагат с оглед изхода от спора, а производството по отмяна на влезли в сила решения не предопределя този изход, ако делото е върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд приема, че молбата е неоснователна. Отговорността за разноски в производството се разпределя между страните по делото с оглед това, чие правно твърдение съдът е възприел и на чии искания е дал защита. Поради това разноските се възлагат с акта на съда по същество, с който приключва производството в съответната инстанция или с акта, който туря край на производството поради наличие на процесуални пречки. С актове, които не разрешават спора по същество и не прекратяват производството, разноски не се възлагат, тъй като съдът не е постановил правното твърдение на коя от страните възприема и кому дава защита. Такъв е настоящият случай. След отмяната на влязлото в сила решение се възстановява висящността на производството, отмененото решение се счита като непостановено. Съдът, на който делото е върнато, следва да разгледа спора отново и да го разреши, ако са налице процесуалните предпоставки за това. Именно този съд, с акта си по същество (а ако са налице процесуални пречки – с акта си за прекратяване на производството) следва да се произнесе кому възлага отговорността за разноските по делото, включително направените в производството по молбата за отмяна. Тези разноски не могат да се възложат в тежест на ищците, ако искът бъде уважен, независимо от това, че в производството по молбата за отмяна ищците са били ответни страни. Те ще отговарят за разноските, едва ако съдът отрече правните им твърдения и отхвърли иска. Ако искът бъде уважен, разноските по производството за отмяна остават в тежест на молителя – ответник, макар молбата му за отмяна да е уважена. Поради това няма основание тези разноски да бъдат възложени към настоящия момент и съдът