Определение № 4333 от 25.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1700/2025 г.

ВКСIII гражданско отделение25.09.2025reporting judge Жива Декова

Ruling

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6 от 20.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 442/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна. ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на А. Д. В., ЕГН [ЕГН], сумата 1000 /хиляда/ лв. – разноски по делото. ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на П. Н. К., ЕГН [ЕГН], сумата 400 /четиристотин/ лв. – разноски по делото. ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати по сметката на Върховния касационен съд, дължимата за касационното производство държавна такса, в размер 30 /тридесет/ лв. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител инсп. А. В., против въззивно решение № 6 от 20.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 442/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 545 от 20.05.2024 г., постановено по гр. д. № 1606/2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което са отхвърлени исковете, предявени от КОНПИ срещу А. Д. В. и П. Н. К., за отнемане в полза на държавата на имущество, както следва:

  1. На основание чл. 142, ал. 2, т. 5 във връзка с чл. 141 ЗПКОНПИ от П. Н. К. лек автомобил, марка Мерцедес, модел Ц 220 с peг. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 19.11.1997 г., рама № W., двигател № ..., придобит с договор от 14.05.2015 г.;
  1. На основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 141 и чл. 147 ЗПКОНПИ от А. Д. В. парични средства общо в размер на 9990 лв., иззети с протокол за претърсване на лек автомобил и изземване от 06.07.2020 г. по ДП № 58/2019 г. по описа на НСлС, описани в протокол за оглед на веществени доказателства от 08.07.2020 г., съхранявани в банков сейф на ОД на МВР - [населено място] в „Уникредит Булбанк“ АД, запечатани в един общ плик с унитарно запечатване с номер 014104, както следва:
  • банкноти с номинал от 100 лв. – 84 бр., както следва серия №№ АГ 2718349; АА 1807829; АД 8229382; АД 3791254; АД 3111048; АА 2410788; АД 9378489; АК 4279723; АГ 0152600; АЕ 4729015; A3 4569710; A3 2315458; АВ 9229344; АА 9810920; АБ 1116541; АЕ 2204031; АИ 7629025; АА 0839923; АВ 3147309; АК 2776908; АА 4405596; АВ 7793317; АИ 5231288; A3 0264537; АЕ 3873986; АА 6344276; АЕ 5109015; A3 3327424; АБ 7069522; АГ 1836523; АБ 1253074; АК 1307248; АГ 6814738; АГ 9636723; АБ 1343298; АД 3723622; АД 0903474; АВ 1710717; АБ 6151657; АА 1387709; АИ 7177422; АИ 9724865; АИ 8034957; АГ 1815578; АД 5881021; АИ 2253439; АК 5190827; АК 3282631; АЕ 2080027; АК 3734624; АК 3985159; АЕ 3115381; АК 0225868; АВ 9899287; АД 8741715; АЕ 8492241; АЕ 2672293; АИ 7528070; АА 1749858; АЕ 7096201; АК 6114795; АД 7915023; АГ 6971728; АК 4119291; АЕ 3555465; АИ 8173997; A3 4097644; АИ 1893861; АИ 7534287; A3 4942551; АД 1668480; АК 5475130; АК 6353760; АЕ 6697547; АЕ 0438585; АЕ 9353868; ГА 53 185232; ГА 24709763; ГА 85231712; ГА 60533237; АГ 3998227; АД 7683749; АЕ 5616438 и АЕ 4294641;
  • банкноти с номинал от 50 лв. – 31 бр., както следва серия №№ ГБ 14775067; ГБ 14775076; ГБ 14775085; ГБ 14775094; ГВ 64475388; ГБ 14774896; ГБ 14774905; ГБ 14774914; ГБ 14774932; ГБ 14774941; ГБ 14774959; ГБ 14774968; ГБ 14774977; ГБ 14774986; ГБ 14775103; ГБ 14775112; ГБ 14775121; ГБ 14775139; ГБ 14775157; ГБ 14775166; ГБ 14775175; ГА 56314235; БУ 2573659; БД 2460307; ГБ 14774995; ГБ 14775004; ГБ 14775013; ГБ 14775031; ГБ 14775049; ГБ 14775058; БЛ 4360371;
  • банкноти с номинал от 10 лв. – 4 бр., както следва серия №№ ББ 2700719; БХ 2565041; БШ 1213049 и БЧ 2570426, всички основани на твърдение за значително несъответствие в периода 23.09.2010 г. - 23.09.2020 г. С решението са присъдени съдебно-деловодни разноски.

Касаторът релевира доводи за неправилност и необоснованост на решението, иска същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искането за отнемане на имущество в полза на държавата да бъде уважено. Счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответните страни по жалбата А. Д. В. и П. Н. К. в общ писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител адв. В. М., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване на решението, а по същество изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

Въззивният съд е констатирал, че производството се води по чл. 153 ЗОНПИ и е допустимо – налице са всички предвидени в закона предпоставки: КОНПИ е сезирана с уведомление вх. № УВКПКОНПИ-1317/25.08.2020 г. за привличане в качеството на обвиняем по ДП № 58/2019 г. по описа на Национална следствена служба – ПРБ на ответника А. Д. В. /заедно с други лица/ за престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/. Проверката обхваща периода от 23.09.2010 г. до 23.09.2020 г. и е образувана с протокол № ТД04ВА/УВ-10801/23.09.2020 г. С решение № 2118/06.04.2022 г. на директора на ТД - Варна е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от ответника, а с решение № 2811/20.07.2022 г. на КОНПИ въз основа на доклад от 06.07.2022 г. на директора на ТД - Варна – и за внасяне в съда на искова молба за отнемане на незаконно придобито имущество от А. Д. В. и П. Н. К.. Твърдяното от КОНПИ /след двукратното изменение на иска с частичен отказ от него/ като придобито от ответниците в рамките на целия проверяван период и налично в края му имущество е един лек автомобил, марка Мерцедес, модел Ц 220 с peг. [рег.номер на МПС], с установена със заключението на вещото лице по САвТЕ по делото пазарна оценка към датата на придобиването от 3750 лв.; 2 дяла /100 %/ от капитала на „В. Трансстрой“ ЕООД с номинална стойност 2 лв.; 2 дяла /100 %/ от капитала на „Аутокорект 1“ ЕООД с номинална стойност 2 лв.; 1 акция /1 %/ от капитала на „Груйо Лайт“ АД, с номинална стойност 100 лв.; парични средства в размер на 294 990 лв., представляващи иззетите такива на 06.07.2020 г. по ДП № 58/2019 г. по описа на НСлС при обиска /285 000 лв./ и претърсването /9990 лв./, приложени по образуваното впоследствие НОХД № 703/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив; 192,93лв., налични по разплащателна сметка. Спор между страните по делото за принадлежността на имуществото към патримониума на ответника В. е налице единствено по отношение на сумата от 285 000 лв. – иззета с протокол по ДП № 58/2019 г. по описа на НСлС при обиска му на 06.07.2020 г. По принадежността на останалото имущество ответниците не са възразили, а и е доказано по делото придобиването от ответницата на лекия автомобил, участието на ответника и собствеността му върху дяловете в търговските дружества, вземането на ответницата за сумата по банковата й сметка. По отношение на сумата от 9990 лв., установена при огледа в иззетата на 06.07.2020 г. при претърсването на автомобила чанта, е приложима необорената презумпция на чл. 147 ЗОНПИ, която гласи, че до доказване на противното за парични средства на проверяваното лице се смятат и тези, намерени в собствени или наети от него превозни средства. За сумата от 285 000 лв., намерена у ответника В. /в черна чанта/ при обиска му на 06.07.2020 г., видно от протокола за обиск, той е обяснил, че представлява изтеглена от банка сума от търговия с цветни метали между „Младенов 86“ ЕООД и „Лейди 17“ ЕООД. От приложеното извлечение от банката е установено, че сума от 285 000 лв. е преведена от „Младенов 86“ ЕООД на „Лейди 17“ ЕООД и в същия ден, тя е била изтеглена от ответника В., който е действал като пълномощник на дружеството, съгласно нотариално заверено на 05.02.2020 г. пълномощно на нотариус Ж. Т. Сумата от 285 000 лв. е съставлявала част от предмета на престъплението по НОХД 703/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив по чл. 253, ал. 4. вр. ал.1 от НК /за това, че на 06.07.2020 г. в П., В. е извършил финансова операция с имущество – пари на обща стойност 285 000 лв., чрез теглене на каса от сметка BG52 B. в банка „Юробанк България“ АД с титуляр „Лейди 17“ ЕООД, за което имущество е знаел, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление – престъпление против данъчната система по смисъла на чл. 255, ал. 1 НК, касаещо избягване установяването и плащането на данъчни задължения за фирма „Лейди 17“ ЕООД и чрез престъпление по чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1 НК/ и по чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1 НК /за това, че на 06.07.2020 г. в [населено място], в качеството си на пълномощник на търговско дружество „Лейди 17“ ЕООД е потвърдил неистина в частен документ – декларация по чл. 66, ал. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, в който по изричната разпоредба на закона е бил специално задължен да удостовери истината и декларацията е употребена пред служител на „Юробанк България“ АД - финансов център [населено място], като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства, а именно, че сумата от 285 000 лв. – предмет на посочената операция /теглене на пари от сметка на „Лейди 27“ ЕООД/ има следния произход: приходи от сделка с черни и цветни метали с „Младенов 86“ ЕООД от 06.07.2020 г./ и е отнета в полза на държавата по наказателното дело на основание чл. 253, ал. 6 НК, като съставите на престъпленията, за които ответникът е признат за виновен не налагат извод сумата /285 000 лв./ да е на ответника. Така презумпцията по чл. 147 ЗОНПИ по отношение на същата сума е оборена и тя не следва да бъде включвана към имуществото на ответника при извършване на преценката за стойността на придобитото от него и налично в края на проверявания период имущество. Искът е неоснователен по съображение, че стойността на цялото придобито в проверявания период и налично в края му имущество от ответника възлиза на общата сума 14 036,93 лв. /дружествени дялове – 104 лв.; МПС – 3750 лв.; салдо по сметка 192,93 лв.; иззета при претърсването на автомобила сума от 9990 лв./, която е под релевантния размер от 150 000 лв., съгласно чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ, вр. § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. „Следва ли презумпцията по чл. 147 ЗОНПИ да бъде оборена при условията на пълно и главно обратно доказване или е достатъчно да се създаде само предположение и/или съмнение, че иззетите от ответника парични средства принадлежат на трети лица?“; 2. „Може ли да се счете за опровергана презумпцията по чл. 147 ЗОНПИ по отношение на иззети от ответника парични средства само и единствено въз основа на представено по делото банково извлечение, сочещо изтеглянето им от сметка на търговско дружество, при безспорно установен незаконен/престъпен произход на средствата?”; 3. „За да се приеме за успешно проведено пълното обратно доказване, необходимо ли е да се установи кое конкретно лице е собственик на иззетите парични средства или е достатъчно да може да се направи извод, че евентуален собственик е трето неучастващо в производството лице и какво е значението на факта, че това лице не е встъпило по делото, за да претендира самостоятелни права върху вещите, предмет на отнемане?” и 4. „Допустимо и достатъчно ли е за опровергаване на презумпцията по чл. 147 ЗОНПИ да се изхожда от конкретните състави на престъпленията, за които ответникът е признат за виновен, в случая извършването на финансова операция с пари, чрез теглене на каса от сметка на търговско дружество, за които същият е знаел, че са придобити чрез престъпление против данъчната система?”. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 464 от 09.07.2024 г. по гр. д. № 3939/2023 г. на ВКС, IV г. о. и определение № 796 от 19.02.2025 г. по гр. д. № 4924/2024 г. на ВКС, III г. о., а вторият, третият и четвъртият въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Първите три въпроси не отговарят на изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не се е произнасял в сочения от касатора смисъл. Съдът не се е обосновал, че презумпцията по чл. 147 ЗОНПИ, относно сумата 285 000 лв., е опровергана само въз основа на приложеното банково извлечение. Четвъртият въпрос е обусловил правните изводи на Апелативен съд - Варна. В съобразителната част по т. 15 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че задължителни по смисъла на чл. 300 ГПК за гражданския съд, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са актовете на наказателния съд, с които по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършване на престъпно деяние – с присъда, решение по чл. 78а НК или споразумение в наказателния процес. Съгласно разпоредбата на чл. 253, ал. 2 НК, наказанието за „изпиране на пари“ по чл. 253, ал. 1 НК се налага и на този, който придобие, получи, държи, използва, преобразува или спомогне по какъвто и да е начин за преобразуването на имущество, за което знае или предполага към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние. Придобиването/държането на парите от обвиняемия е елемент от обективния състав на престъплението „изпиране на пари“, а така и от престъпното деяние, поради което попада в пределите по чл. 300 ГПК на задължителната сила на присъдата /вж. решение № 140 от 30.10.2023 г. по гр. д. № 3565/2022 г. на ВКС, III г. о./. Въззивното решение е изцяло в съответствие с даденото в практиката разрешение, което изключва претендираното специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Прието е, че с одобреното от съда споразумение по НОХД № 703/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив е установено, че сумата от 285 000 лв., предмет на престъплението по чл. 253, ал. 1 НК, е принадлежала на „Лейди 17“ ЕООД /съставлява приход от сделка с „М. 86“ ЕООД/. Ето защо, не е налице основание за допускане на касационното обжалване по повдигнатите от касатора въпроси.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението.

С оглед изхода на делото, касаторът КОНПИ следва да заплати ответните страни по касация направените разноски в касационното производство за адвокатски хонорар – на А. Д. В. сумата 1000 лв. и на П. Н. К. сумата 400 лв.

Също предвид изхода на делото и съгласно чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, касаторът-ищец КОНПИ дължи и следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт – по сметката на ВКС, дължимата държавна такса за касационното производство, в размер 30 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение

Cited provisions

30