Определение № 161 от 16.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 536/2017 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. срещу разпореждане от 11.01.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 5616 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е върната като просрочена частната му жалба с вх. № 13105/29.12.2016 г. срещу определение № 3956 от 28.11.2016 г. по същото дело. Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като е постановено в закрито съдебно заседание, а освен това е следвало да му бъде възстановен срокът за обжалване. Ето защо моли настоящата инстанция да го отмени и да върне делото за администриране на частната жалба срещу определението по делото. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване разпореждане на апелативен съд съгласно чл.274, ал.1, т.1 във връзка с ал.2 на същия член от ГПК поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Частният жалбоподател е получил съобщение за определението по частното гражданско дело на 30.11.2016 г. и е подал частна касационна жалба срещу него едва на 29.12.2016 г.-след изтичане на едноседмичния срок за обжалване. Молбата за възстановяване на срока за касационно обжалване е отхвърлена с определение № 200 от 23.01.2017 г., което е съобщено на молителя на 26.01.2017 г., не е обжалвано и е влязло в сила. Следователно срокът за обжалване с частна касационна жалба на въззивното определение е пропуснат и няма обективни причини за възстановяването на този срок. Постановяването на обжалваното разпореждане в закрито заседание съответства на разпоредбата на чл.278, ал.1 от ГПК. Действащата процесуална норма не противоречи на чл.6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, тъй като тази разпоредба съдържа възможност за ограничаване на публичността на съдебния процес/чл.52 от Х. на основните права на Европейския съюз, 2007/С./01, 2010/С83/02, чл.6, т.1, изречение второ от Е., определения № 181 от 9.5.2016 г. по ч.гр.д. №1080/2016 г., № 927 от 15.07.2014 г. по гр.д. № 2147/2014 г., № 431 от 7.7.2015 г. по ч. гр.д. № 2263 по описа за 2015 г. и др./. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното разпореждане е правилно, законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение