Определение № 281 от 18.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 998/2017 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - в несъстоятелност- [населено място] (Възражение) срещу Разпореждане от 02.03.2017 г. по ч.гр.д. №4153/2016 г. на САС, с което му е върната частна касационна жалба (Възражение) срещу Определение №4105 от 19.12.2016 г. по ч.гр.д.№4153/2016 г. на САС, с което е потвърдено определението за прекратяване производството по делото и връщане на исковата молба. В частната жалба се иска ВКС да прогласи разпореждането за нищожно на основание чл. 270 ал. 2 ГПК, като жалбоподателят поддържа, че е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда и при допуснати редица процесуални нарушения; сочи, че съставът цели да не администрира частната жалба, включително и с дадените до жалбоподателя указания, което е образец на отказ от правосъдие. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че разпореждането подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК, тъй като прегражда развитието на делото и че независимо, че е наречена „Възражение”, е подадена частна жалба, която е допустима, като подадена в срок и е редовна. Срещу Определение №4105 от 19.12.2016 г. по ч.гр.д.№ 4153/ 2016 г. на САС, с което е потвърдено определението за прекратяване производството по делото и връщане на исковата молба, ищецът [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] е подал ”Възражение”, с което иска от ВКС да прогласи определението за нищожно. Въззивният съд с Разпореждане от 24.01.2017 г. е указал на жалбоподателя да представи: 2 бр. преписи за връчване на страните и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК и да внесе 15 лв. държавна такса, които указания, съобщени на жалбоподателя, същият е изпълнил относно преписите и не е изпълнил в останалата част, поради което с Разпореждането от 02.03.2017 г. частната касационна жалба е върната. Разпореждането е правилно. Както и жалбоподателят да назове искането, с което е сезирал ВКС, изразявайки недоволството си от Определение №4105 от 19.12.2016г. по ч.гр.д.№ 4153/2016 г. на САС, с което е потвърдено определението за прекратяване производството по делото и връщане на исковата молба, налице е частна касационна жалба по см. на чл. 274 ал. 1 т.1, вр. ал. 2 пр. 1 ГПК - пред ВКС се обжалва акт на апелативен съд, с който се потвърждава определение, което прегражда развитието на делото. Частната касационна жалба следва да отговаря на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК. В т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., което съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, са дадени указания, че касаторът е длъжен в изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК да посочи решения от въззивния съд правен въпрос от значение за изхода на делото, както и основание, на което иска да се допусне касационно обжалване, а съгласно чл. 284 ал. 3 т. 4, вр. чл. 278 ал. 4 ГПК, следва към жалбата да приложи документ за внесена държавна такса. Без жалбоподателят да отстрани изцяло нередовностите на подадената частна касационна жалба, за което въззивният съд му е дал указания, правилно със сега обжалваното разпореждане частната касационна жалба е върната. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение