Определение № 399 от 02.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 74/2010 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на търговеца-касатор „Професионален и. мениджмънт П. ” АД-София, подадена от процесуалния му представител по пълномощие адв. Н. Г. от САК, с искане за спиране изпълнението на обжалваното от него пред ВКС решение № 1* на САС, ГК, 7-и с-в, от 21. ХІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 2651/09 г., с което – на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД - молителят е бил осъден да заплати на „П” А. – София сума в размер на 201 543.60 лв., представляваща неплатено възнаграждение по сключен помежду им договор за изработка от 1.VІІІ.2006 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 5.ІХ.2007 г. и до окончателното й изплащане, а също и 25 991 лв. – съдебно-деловодни разноски. Като поддържа, че касационната му жалба е подадена своевременно /в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК/, както и че по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК надлежно било внесено по специалната набирателна с/ка на ВКС равностойно на първата от двете присъдени суми парично обезпечение в лева, „Професионален и. мениджмънт П. ” А. – София претендира това негово особено искане, залегнало в касационната му жалба срещу горепосоченото въззивно решение, да се уважи. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия Първо отделение, за да се произнесе по искането с правно основание по чл. 282, ал. 2 ГПК, съобрази следните данни по делото: Препис от постановеното на 21. ХІІ.2009 г. осъдително въззивно решение на САС е бил надлежно връчен на представителя на търговеца-молител в настоящето пр-во на датата 6 януари 2010 г., докато касационната жалба на това д-во е постъпила в канцеларията на ВКС на датата 29.І.2010 г. Следователно тя е била подадена в пределите на законоустановения преклузивен срок по чл. 283 ГПК. По специалната набирателна с/ка на ВКС търговецът-молител в настоящето пр-во е депозирал към днешна дата /1.ІІ.2010 г./ сума в размер на 283 883.58 лв. (двеста осемдесет и три хиляди осемстотин осемдесет и три лева и петдесет и осем стотинки)- очевидно надхвърляща сбора от присъдинете от САС суми с атакуваното негово решение. Констатира се и че касаторът „Професионален и. менидмънт П. ” А. – София е внесъл дължимата по касационната му жалба държавна такса по с/ка на ВКС в размер на 30 лв. /тридесет лева/ за производството по чл. 288 ГПК. Видно от поканата за доброволно изпълнение с изх. № 00008/4.І.2010 г. на ЧСИ Р. В. с рег. № 790 и р-н на действие, съвпадащ с юрисдикцията на СГС, е, че по изп. лист, издаден въз основа на горепосоченото въззивно решение на САС, е било образувано срещу настоящия молител изп. дело № 2* с взискател „П” А. – София за сума в общ размер на 283 883.58 лв. С оглед горните констатации са налице условията по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за да бъде допуснато спиране изпълнението на обжалваното от „Професионален и. мениджмънт П. ” А. – София осъдително въззивно решение № 1* на САС, ГК, 7-и с-в, от 21. ХІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 2651/09 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение