Определение № 74 от 20.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 920/2013 г.

С разпореждане № 242/23.04.13 г.съдията-докладчик по Н.О.Х.Д.136/13 г. по описа на РС- Никопол е изпратил на основание чл.43,т.1 НПК посоченото дело на ВКС, за определяне на друг, равен по степен съд, който да бъде такъв в съдебния район на ОС-Велико Търново. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери релевантните данни по делото и като са запозна със становището на прокурора, намира за установено следното: Местната подсъдност се подчинява на принципите на местоизвършване на престъплението и на непосредственост, със съблюдаване на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и максимално снижаване на разходите и деловодните затруднения. Но същевременно тя не е абсолютна и при определени законови предпоставки единственият отговор, който може да бъде даден на гореизложените условия, е смяна на подсъдността. Въпросът, поставен в конкретното производство, е дали данните по делото навеждат на извод за наличие на предпоставките по чл.43,т.1 НПК- дали много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд- в случая като такъв е посочен районът на Великотърновския Окръжен съд. Поначало е вярно отразеното в процесното разпореждане,че двадесет и трима свидетели /не двадесет и двама,както е казал съдията-докладчик/ от общо тридесет и пет, както и обвиняемият, посочени в приложението към обвинителния акт, не живеят в съдебния район на РС-Никопол, а в този на ОС-Велико Търново; шест човека са с адрес на призоваване в гр.София, трима в Никопол, и по един от Русе, Дупница и гр.Свищов, Плевенска област. За да се смени подсъдността, определена по силата на закона на основание чл.43, т.1 НПК, както бе посочено, е необходимо много обвиняеми или свидетели да живеят в района на другия съд. Изчерпателното посочване на лицата, участници в настоящия процес, не насочва на извод за необходимост от смяна на подсъдността, с оглед реализиране на бързо, ефективно и максимално евтино от разходна гледна точка правосъдие. Бройката на живеещите в района на ОС-Велико Търново е голяма, но в случая трябва да се преценява не районът на окръжния съд, а такъв на районни съдилища, тъй като делото е родово подсъдно именно на районен съд. Свидетелите ще сътрудничат на правосъдието и те трябва да бъдат затруднени в минимална степен, но оценката за това е дадена от закона и се съдържа в понятието “много” за съответен съдебен район, съдържанието на което понятие в конкретния казус не е попълнено, включително и що се отнася до живеещите в гр.Свищов. Извън предмета на обсъждане стоят размислите на съдията-докладчик за ограниченост на средствата на районните съдилища за заплащане на разходи, което ще затрудни РС-Никопол. Този проблем не би бил избегнат с промяна на подсъдността в съдебния район на някой от Великотърновските районни съдилища, а просто би се сменил платецът. Последното е финансов и организационен проблем на съдебната система, който няма как да бъде разрешен чрез заобикаляне на процесуалните правила. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение