Определение № 782 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5711/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение на Софийски градски съд, ІІАс., от съдебно заседание на 2.06.2014г. по г.д.№.1022/14г., въззивната жалба на [фирма] е върната и производството по делото е прекратено. Постъпила е частна жалба от [фирма], в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна Любов К. В. оспорва жалбата. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е частично основателна. С първоинстанционното решение предявените искове по чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца суми за доставена топлинна енергия и за лихви върху тях са уважени частично. В постъпилата въззивна жалба е отразено, че се обжалва решението в частта, с която е отхвърлен частично искът за главницата /за сумата над 1200,69лв. до 1364,36лв./ и за лихвите за периода до 21.02.12г.; предвид дадени от първоинстанционния съд указания е била внесена държавна такса /ДТ/ общо в размер на 25лв. В. съд е дал допълнителни указания с разпореждане от 20.01.14г. – да се уточни обжалва ли се решението в частта за лихвите, като в този случай се внесе ДТ в размер на 25лв. и се представият доказателства за това. В предоставения срок жалбоподателят не е направил уточнение и не е внесъл допълнителна ДТ. При тези обстоятелства с обжалваното определение е прието, че, предвид неизпълнението на указанията, съдът не може сам да определи кой точно е обжалваемия интерес - тъй като се сочи такъв в отхвърлителната част за главницата и за лихвите, и производството трябва да се прекрати изцяло. Доколкото въззивната инстанция е дала указания за уточняване на жалбата в частта относно мораторната лихва и такова уточнение, придружено със заплащане на държавна такса, не е постъпило, в тази част производството е следвало да бъде прекратено поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовността /чл.262 ал.2 т.2 вр. с чл.267 ал.1 ГПК/. В останалата част – относно обжалването на решението по отношение на главницата, предпоставките за връщане на жалбата и прекратяване на производството не са били на лице. Това е така, доколкото от една страна оплакването е било достатъчно уточнено – за да се определи обхвата на обжалваемия интерес, и дължимата такса е била внесена още при администрирането на жалбата, а от друга страна в тази част жалбата не е била оставяна без движение и от самия въззивен съд – за да могат впоследствие да се прилагат правилата за неотстраняване на нередовност. Предвид изложеното атакуваният съдебен акт в частта, с която е върната жалбата и производството е прекратено по отношение на иска за заплащане на сумата над 1200,69лв. до 1364,36лв. за периода м.04.09г.-м.04.11г., трябва да се отмени, а в останалата част – да се потвърди. Мотивиран от горното, съдът