Определение № 12305 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9071/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Г. Ф. Г. с адрес в гр. София, чрез процесуалени представители адвокат М. Славова и адвокат Г. Ф., срещу Определение № 8181 от 11.06.2024г. на Административен съд София град по адм. дело № 2208/2017г. Поддържат се доводи за неправилност на определението, вследствие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Счита, че съдът не се е съобразил с направеното своевременно оспорването от страна на жалбоподателя на заключението от назначената експертиза и искането за назначаване на повторна експертиза. Ответникът, Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА/Комисията), чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, в настоящия състав на трето отделение, намира, че частната жалба е депозирана в срока по чл. 230 АПК, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Г. Ф. срещу Решение № 230/16.06.2011 г. на Комисията, в частта за обявяване на установена принадлежност към органите по чл.1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, като се претендира отмяна поради неговата незаконосъобразност, алтернативно се иска прогласяването му за нищожно. С обжалваното пред настоящата инстанция определение, съдът е прекратил производството, по отношение на искането за отмяна на решението на Комисията, като приел, че жалбата в тази връзка е просрочена, като приел, че от доказателствата по делото се установява, че оспореният акт е връчен лично на жалбоподателя срещу подпис на дата 24.06.2011 г., а жалбата е подадена на дата 27.02.2017 г. Така постановеното определение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което е неправилно. За да обоснове извод, че жалбата подадена от Г. Ф. срещу Решение № 230/16.06.2011 г. на Комисията, в частта за обявяване на установена принадлежност към органите по чл.1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, като просрочена, съдът е позовал на Известие за доставяне от 24.06.2011 г. с баркод № ИД PS 1000 01A2YF 8, с което ответната страна обосновава връчването на цитираното решение. Положеният подпис върху това известие, както и върху Известие за доставяне от 29.04.2014 г. с баркод ИД PS 1000 02HM21 Q, за които се твърди, че са положени лично от жалбоподателя, са били обект на съдебна-почеркова експертиза. Заключението от тази експертиза, е било оспорено от страна на Г. Ф. с молба от 17.04.2018 г. /лист 334 от делото пред АССГ/ и в съдебно заседание от 18.04.2018 г. Със същите процесуални действия е поискана повторна съдебно-почеркова експертиза. Необосновано съдът не се е произнесъл по това оспорване и искане, с което е допуснал процесуално нарушение и то от категорията на съществените. За допълнение към дотук изложеното, следва да се посочи, че по делото е приложен и протокол от извършена извънсъдебна /частна/ графическа експертиза /лист 67 – 69 от делото пред АССГ/, която има същият обект на изследване като съдебно - почерковата. Двете експертизи си противоречат като краен резултат на заключението. Това е още едно обстоятелство, с което съдът е следвало да се съобрази и да допусне искането за повторна или назначи тройна експертиза. Като не е допуснал и изобщо не се е произнесъл по искането за назначаване на повторна съдебно -почеркова експертиза, при наличие на оспорване, с изрична молба и в съдебно заседание, на представеното заключение на вещото лице и наличие на друга експертиза с противоречив резултат, съдът е извършил съществено процесуално нарушение, с което е лишил страна от възможността на защити правата си. Това нарушение е довело до невъзможността по съществото на спора да се прецени правилността на решението на съда относно обоснованост и съответствието му с материалния закон. По изложените съображения, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от гореизложеното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение