Определение № 164 от 29.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1867/2012 г.

Производството е по реда на чл. 44 от НПК. ВКС е сезиран за решаване на спор за подсъдност между Софийския районен съд и Петричкия районен съд, повдигнат от последния съд с определение от 01 октомври 2012 година, постановено по нчд № 1228/2012 година по описа на този съд, с което съдът е прекратил съдебното производство и е изпратил делото за решаване на спора. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че компетентен да разгледа делото е Софийският районен съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, установи следното: Софийският районен съд е сезиран с молба от П. Т. П. по чл. 87, ал. 1 и ал. 3 от НК, с която същият иска да бъде съдебно реабилитиран за осъждането си по нохд № И-1354/2007 година по описа на СРС, НО, 95 състав. По това дело, разгледано по реда на Глава ХХІХ от НПК, е ангажирана наказателната отговорност на молителя П. за извършено престъпление по 343б от НК, за което при условията на чл. 55 от НК му е наложено наказание „пробация”. С протоколно определение от 21. 09. 2012 година, постановено по нчд № 13870/2012 година, Софийският районен съд е прекратил съдебното производство по делото, позовавайки се на разпоредбата на чл. 433, ал. 2 от НПК, и е изпратил същото по подсъдност на Петричкия районен съд, който е наложил по-тежкото наказание от двете осъждания на молителя П.. С посоченото по-горе определение Петричкият районен съд е повдигнал спора за подсъдност пред ВКС, като е приел, че с молбата се претендира съдебна реабилитация само за едно осъждане и това осъждането по делото на Софийския районен съд. Настоящият съдебен състав не приема аргументите на изпращащия съд, според които делото е подсъдно на Петричкия районен съд. Видно от молбата, осъденият П. претендира реабилитация само по едно осъждане, което е постановено от Софийския районен съд. По силата на чл. 433, ал. 1 от НПК, именно това е съдът, компетентен да се произнесе по основателността на така формулираната молба за реабилитация. Позоваването на разпоредбата на чл. 433, ал. 2 от НПК в настоящия казус е неправилно, тъй като искането за реабилитация не визира няколко присъди от различни съдилища. По изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение