Определение № 35 от 01.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 448/2010 г.

Производството е образувано по частна жалба на С. П. П., С. А. К., П. А. П., Р. А. К. и Й. А. П.,[населено място], Софийска област, срещу определение №114 от 27.07.2010 г. на Върховния касационен съд, I г.о. по гр. дело №1864/2009 г., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу въззивно решение №461 от 06.07.2009 год. на С. окръжен съд по гр. дело №344/2009 г. Ответниците по частната жалба Е. С. М.,[населено място], Р. Д. Т.,[населено място], и И. Д. Г.,[населено място], оспорват жалбата. В обжалваното определение е посочено, че касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като обжалваемият интерес пред въззивния съд е 1 000 лв. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилно е прието, че касационнаата жалба е недопустима. Въззивното решение е постановено по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за нива с площ 900 кв.м. Данъчната оценка, въз основа на който е определена цената на иска, е 6.80 лв. Съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 ГПК по искове за собственост размерът на цената на иска е данъчната оценка и само ако няма такава – пазарната цена. В разглеждания случай с оглед определяне цената на иска по делото е била представена данъчна оценка с посочения размер. При това положение е неотносима представената впоследствие с частната касационна жалба експертна оценка на лицензиран оценител, според която пазарната цена на същия имот е 6 412 лв. Оттук изложеното следва, че ВКС е бил сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск за собственост с обжалваем интерес до 1000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.