Решение № 13979 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8813/2017 г.

от 09.01.2017 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" в НАГ-СО и е отменен Мълчалив отказ на същия за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на преместваем обект по индивидуален проект- "Модулен павилион", находящ се в УПИ VI-2, кв. 473, м. "Ц. З. А-юг", район "С.", ул. "С." ..№..., като преписката е върната за ново произнасяне в 14-дневен срок от съобщението за влязлото в сила решение по заявлението на МК "Ялта". Решението е обжалвано изцяло, а не само в частта за обявяване писмото за нищожно, както неоснователно твърди касатора. За да постанови този резултат, административният съд приема, че оспорването за допустимо- направено в срока по чл. 149, ал. 2 АПК срещу мълчалив отказ за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на преместваем обект по индивидуален проект, който представлява акт по чл. 80 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община (Наредбата), а не индивидуален административен акт по смисъла на ЗУТ. Счетено е, че писмото има само уведомителен характер, че няма разпоредителна част и не съдържа правни и фактически основания за издаването му и че не завършва фактическия състав на акт за спиране на административното производство на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК поради което е нищожен акт. Съдът констатира неспазване на материалните изисквания на регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта, монтиран в съответствие с разрешение за поставяне. Съдът не приема квалификацията на административния орган, че извършеното представлява строеж, който е незаконен поради липса на строителни книжа. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното решение съдържа установявания относно всички правнозначими факти, обосновани със събраните по делото доказателства и неоспорено от страните заключение на вещо лице. Правилно е установен и приложен материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на съдебната проверка и приложимия ред за оспорване. Административното производство е започнало по заявление за регистриране на преместваем обект и издаване на удостоверение за въвеждането му в експлоатация, на основание чл. 80 от наредбата. ЗУТ не предвижда въвеждане в експлоатация на преместваемите обекти. Дори строежите от шеста категория не подлежат на въвеждане в експлоатация, съгласно чл. 178, ал. 2 ЗУТ. Чл. 80, ал. 1 от наредбата задължава собствениците на преместваемите обекти по индивидуален проект в 7-дневен срок от поставянето им да поискат издаването на удостоверение за въвеждането в експлоатация от органа, издал разрешението за поставянето им. Директорът на дирекция "Общински строителен контрол" организира воденето на публичен регистър на разрешенията за поставяне на преместваеми обекти и на удостоверенията за въвеждането им в експлоатация, в който се вписват данни за местоположението на преместваемия обект, функцията му, титуляра на разрешението за поставяне и срока за поставяне (чл. 79 от наредбата). Удостоверението за въвеждане в експлоатация се издава в седемдневен срок, а необходимите документи са описани в Приложение № 8. Като се съобрази, че заявлението е за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК - волеизявление за издаване на документ от значение за признаване и упражняване на права, следва да се приеме, че непроизнасянето на компетентния административен орган в срок формира мълчалив отказ да се издаде актът (чл. 58, ал. 1 АПК), който подлежи на съдебен контрол в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Правилно съдът приема за неприложим в случая на специалния срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, който е за обжалване на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 214, ал. 1 ЗУТ, между които не е разглеждания. Писмото от 09.01.2017 г. на директора на дирекция "ОСК" е издадено след изтичане на срока на издаване на поисканото удостоверение за въвеждане в експлоатация и в него няма разпореждане относно спиране на административното производство. Съдържа само уведомление за "започнало административно производство" относно обекта, за който се иска издаване на удостоверението и че "не може да продължи процедурата". Правилно първоинстанционният съд приема, че не е завършен фактическия състав на индивидуален административен акт и обявява писмото за нищожно, по формулирано искане за това на оспорващия. По делото е установено, че за обекта, чието въвеждане в експлоатация се иска, е издадено разрешение за поставянето му № 223/30.05.2014 г. от директора на дирекция "Териториално планиране"-НАГ-СО. То е за поставяне на модулен павилион по индивидуален проект. Вещото лице установява, че монтажните дейности са извършени съобразно одобрените проекти по част "Архитектура", "Конструкции" и "ПБЗ". Това е констатирано и при проверките, извършени от служители на общинската администрация. Настоящият касационен състав приема, че от съществено значение за правилното решаване на повдигнатия административноправен спор е обстоятелството, че за процесния обект е налице влязло в сила разрешение за поставяне, издадено от компетентен административен орган и въз основа на одобрени проекти. Разрешението за поставяне е благоприятстващ административен акт и след влизането му в сила е недопустимо преразглеждането му по аргумент от чл. 27, ал. 2 АПК. Влезлият в сила акт е окончателен и стабилен административен акт, който има обвързваща сила както по отношение на неговите адресати, така и по отношение на органа, който го е издал. Недопустимо е пререшаването на същия административноправен въпрос. С издаването му административният акт проявява своето действие чрез пораждането на свързаните с него правни последици. Извършеното в изпълнение на акта е законно. В случая е безспорно установено, че процесният обект е изпълнен в съответствие с влязлото в сила разрешение за поставяне и одобрените проекти. Въпросите относно статута на обекта и квалифицирането му като преместваем обект са разрешени с влезлия в сила административен акт. Пререшаването им на етап регистриране и въвеждане в експлоатация на обекта е незаконосъобразно. На този етап не могат да се обсъждат и доводи относно допуснати нарушения при съгласуването на проектите по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗКН. Същите касаят законосъобразността на разрешението за поставяне и са преклудирани с влизането му в сила. Затова настоящият съд не съобразява представената в касационната инстанция невлязла в сила заповед № РА-30-118/11.05.2017 г. на директора на дирекция "ОСК" за премахване на обекта като незаконен строеж. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за допустимост на административното производство и за липса на пречки за регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесния обект, изпълнен в съответствие с разрешението за поставяне и одобрените проекти. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. II. Частната жалба е подадена в срок ( изчислен по правилата на чл. 230 АПК и чл. 62, ал. 3 ГПК) и е допустима, а по същество е неоснователна. С обжалваното определение е отхвърлено искането на директора на дирекция "ОСК" за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени в полза на МК "Ялта" за адвокатско възнаграждение. Счетено е, че доказаното договорено и платено възнаграждение от 1000 лв не е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Определението е правилно. Като взе предвид, че съдебната проверка е проведена по отношение на два административни акта и че действителната сложност на делото е по-голяма от обичайната за дела от този вид, настоящият състав намира, че няма основание за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение. III. При този изход на делото разноските по настоящото дело са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответната кооперация по направеното своевременно особено искане и до доказания размер на платено в брой адвокатско възнаграждение.