Определение № 161 от 27.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2451/2011 г.

Настоящето производство е по чл. 351, ал. 5 НПК, образувано по касационна частна жалба на Т. Д. Т. против разпореждане № 560 от 1.08.2011 г. на Председателя на Окръжния съд – Ловеч, с което е върната касационната жалба на подсъдимия срещу решение № 55 от 5.05.2011 г. по в. н. о. х. д. № 755/2010 г. на Ловешкия окръжен съд. Твърди се, че жалбата е била незаконосъобразно върната, тъй като с въззивното решение е била изменена присъдата на първоинстанционния съд и е налице нова присъда, която подлежи на обжалване по касационен ред. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че обжалваното разпореждане е законосъобразно. Върховният касационен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото, намира следното: С присъда № 69 от 3.12.2010 г. по н. о. х. д. № 358/2010 г. Ловешкият районен съд е признал подсъдимия Т. Д. Т. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а” от НК и му е наложил наказание от три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година, осъден да заплати на гражданския ищец сумата от тридесет и четири хиляди лева като обезщетение за имуществени вреди и в негова тежест са възложени разноски по делото. По жалба на подсъдимия, с решение № 55 от 5.05.2011 г. по в. н. о. х. д. № 755/2010 г. Ловешкият окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда в гражданската й част, като е отхвърлил предявения граждански иск за имуществени вреди на [фирма] срещу подсъдимия. В наказателната част присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена. Въззивното решение е било атакувано от подсъдимия Т. с касационна жалба от 15.07.2011 г. срещу наказателната част с доводи за незаконосъобразност на осъждането му. С разпореждане № 560 от 1.08.2011 г. касационната жалба е била върната от Председателя на Ловешкия окръжен съд с мотиви, че съдебния акт на въззивния съд за потвърждаване на наказателната част на първоинстанционната присъда не е нова присъда, а решение, което не подлежи на касационно обжалване. Мотивите, с които касационната жалба е била върната са законосъобразни. Обжалвано е било решение на окръжния съд като въззивна инстанция, което съобразно разпоредбата на чл. 346 НПК не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на обжалване по касационен ред. Поради това и на основание чл. 351, ал. 4, т. 3 НПК касационната жалба правилно е била върната от Ловешкия окръжен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание 351, ал. 5 НПК