Определение № 723 от 29.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 294/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от Д. И. Д. от гр. Д. чрез процесуалния му пълномощник адв. Х. Х. срещу въззивно решение № 275/19.06.2008 г. по гр. д. № 735/2008 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 04.12.2007 г. по гр. д. № 10426/2006 г. на Софийски районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу “Р. комерс” ООД гр. С. иск с правно основание чл. 200 ЗЗД за присъждане на сумата 2 960 лв., представляваща продажна цена на 2230 кг. пчелен мед. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК/. Ответникът по касационната жалба не взема становище по допускането на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Касаторът не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е материалноправния или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно, т. е. точно и мотивирано посредством изложението на касационните основания, съобразно чл. 284, ал. 1, т. 3 и разрешението дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. При това, на жалбоподателя е било указвано от въззивния съд да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и същият след указанията е представил молба /стр. 59/, която в основната си част перефразира оплакванията, съдържащи се в касационната жалба и предлага самостоятелен анализ на доказателствата по делото. Съгласно цитираното тълкувателно решение, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, съдържащи се в изложението по делото, което по своето съдържание е повторение на оплакванията, съдържащи се в касационната жалба. Разпоредбата на чл. 288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационната жалба с наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението на касатора не са формулирани въпроси, които следва да бъдат обсъдени в контекста на предпоставките по чл. 280 ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК. В него се съдържат съображения за неправилност на решението, поради материалната му незаконосъобразност - чл. 291, ал. 1, т. 3 ГПК. За да се стигне до обсъждане по същество на правния спор обаче, трябва да се преодолеят пречките за недопускане на касационно обжалване. Според твърденията в изложението, въз основа на събраните по делото доказателства, в това число и на свидетелските показания, се доказвала исковата претенция на жалбоподателя, както по основание, така и по размер, което не било съобразено от съдилищата по съществото на спора. Излагат се подробни съображения за търговската логика на ответника, цитират се отделни текстове на договора /чл. 6, чл. 4, чл. 7 и пр./ и се предлага анализ на съдържанието им, а така също и на чл. 288 от ТЗ и чл. 289 ТЗ - текст, свързан със злоупотреба с право. Настоява се, “ВКС да види Решение от 25.11.1999 г. по М. № 51/1998 г. и Решение от 27.06.2002 г. по В. № 128/2001 г.”, които са приложени към жалбата. При тези фактически данни, следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е формулирал значимия процесуалноправен или материалноправен въпрос във връзка с разглежданата норма, като въобще не са развити доводи свързани с основанието по т. 3 на обсъждания текст. Въззивният съд в своя съдебен акт е приел, че между страните е бил сключен валиден договор за продажба на родово определена вещ /пчелен мед/, конкретизирана по вид, количество и др. показатели, в това число и досежно цената на вещта. Престацията на ищеца е индивидуализирана в деня на предаването с конкретното количество мед, намиращо се в обозначени с името му и ЕГН тенекии с пчелен мед. Не се е спорило, че ищецът е дължал предаване на мед в описаното количество и качество, а ответникът е дължал заплащане на договорената цена. След като ищецът е бил задължен да предаде определеното количество мед при съблюдаване на определеното качество, при фиксирани в договора параметри, свързани с отсъствие на примеси, в това число антибиотици и сулфонамиди и са налице законови изисквания досежно качеството на този продукт / чл. 24 и чл. 29 от Закон за пчеларството/, и начина на удостоверяване извършване на съответните проби, въззивният съд е приел, че при констатирано наличие на примеси от сулфонамиди в количеството предаден мед, същият не отговаря на договорните изисквания за качеството и това означава пълно неизпълнение на договорните задължения като продавач. И след като е налице пълно неизпълнение на задълженията на продавача, то за ответника не е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената. Нормата на чл. 200 ЗЗД е ясна, тълкуването й не поражда проблеми в практиката, а изводите на въззивната инстанция съответства на нейния смисъл и съдържание. Цитираните две решения на арбитражен съд са ирелевантни, тъй като последните не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не доказват наличието на противоречиво разрешаване на определени въпроси по смисъла на т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради изложеното, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение № 275/19.06.2008 г. по гр. д. № 735/2008 г. на Софийски градски съд. Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение