Определение № 428 от 08.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 317/2010 г.

Производството е по реда на чл. 278 ГПК, във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. второ ГПК. Образувано е по частната жалба на А. П. П. от гр. С., против разпореждане № 71 от 15 февруари 2010 г., постановено по ч.гр.д. № 715 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2009 г., с което е върната частната жалба на А. П. против определение № 697 от 16 декември 2009 г. по същото частно гражданско дело. В частната жалба се сочи, че жалбоподателката вече е поискала освобождаване от заплащане на държавна такса за делото, което счита, че се отнася за цялото производство; до момента на нея не й е изпратено определение за произнасяне на съда в тази насока, но делото било изпратено на ВКС, поради което тя счита, че е освободена от заплащане на такси и разноски за цялото производство; синът й, на когото е връчена призовката с указанието да заплати такса, не живее на нейния адрес и е в лоши отношения с жалбоподателка във връзка със спора. Иска се отмяна на атакуваното разпореждане, освобождаване на жалбоподателката от внасяне на държавна такса, а ако такава се дължи, да й бъде съобщено лично. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК и е допустима. За да постанови атакуваното разпореждане съдът приел, че частната жалба следва да се върне, защото не били изпълнени изискванията за внасяне на държавна такса. Относимите обстоятелства по делото са следните: На 4 януари 2010 г. жалбоподателката подала жалба против определение № 697 от 16 декември 2009 г. по гр.д. № 715 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2009 г. Съдът оставил частната жалба без движение с указание до жалбоподателката да представи доказателства за внесена държавна такса от 15 лева по сметката на ВКС. С молба от 26 ноември 2009 г. жалбоподателката поискала от въззивния апелативен съд в гр. В. да бъде освободена от държавна такса по чл. 83 ал. 2 ГПК по въззивното гражданско дело. С определение без номер от 30 ноември 2009 г. въззивният съд намерил, че искането е основателно и освободил жалбоподателката от заплащане на държавна такса, като записал в диспозитива, че я освобождава от заплащането й по подадена частна жалба срещу определение № 237 от 3 юли 2009 г. – въззивното частно производство, по което се е развило по жалба на същата жалбоподателка гр.д. № 715 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2009 г. Атакуваното разпореждане е неправилно. Според правилото на чл. 83 ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Производството по чл. 83 ал. 2 ГПК се е развило пред въззивния съд и искането на жалбоподателката е било намерено за основателно. При тези данни следва да се приеме, че жалбоподателката е освободена от внасянето на държавна такса за производството до приключването на спора, което обхваща и обжалването на определение на ВКС, с което частната й жалба е счетена за недопустима. Ето защо атакуваното разпореждане е неправилно. Делото следва да се върне за администриране на частната жалба срещу определение № 697 от 16 декември 2009 г. по гр.д. № 715 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2009 г. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд на Републиката, гражданска колегия, състав на четвърто отделение