Определение № 1955 от 24.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2370/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Г. Д. Г.- конституиран като ищец на мястото на починалата в хода на делото Е. Д. П., чрез адв.Ж.Д. срещу решение №142 от 28.06.2024г., постановено по в.гр.д. №139 по описа за 2024г. на Апелативен съд- Велико Търново, с което е потвърдено решение №211 от 17.11.2023г., постановено по гр.д. №238/2022г. по описа на Окръжен съд- Габрово в частта, с която е отхвърлен предявеният касатора срещу ЗАД „Алианц България“ АД иск за сумата над 10 000 лева до пълния претендиран размер от 26 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат травматични увреждания, получени при ПТП, настъпило на 26.10.2021г., както и в частта, с която е отхвърлен искът за сумата над 155.80 лева до претендирания размер от 391.61 лева- имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците от 14.12.2021г., както и в частта за разноските. В осъдителната част решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и изводите за съпричиняване на вредоносния резултат е нарушил разпоредбите на чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ГПК. Счита, че съдът не е съобразил задължителната съдебна практика и решенията по чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД, като не е обсъдил всички релевантни факти, като в резултат е определил занижен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Оспорва като необосновани и изводите на решаващия съдебен състав за наличие на съпричиняване на вредите от пострадалото лице по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се уважат изцяло исковете като му се присъди още 16 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и още 235.81 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.12.2021г. до окончателното плащане, както и разноските по делото. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, значими за изхода на спора, като и четирите формулирани въпроса, уточнени от настоящия състав с оглед правомощията му, е за критериите при определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД. Счита, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №4/1968г., както и цитираните решения по чл.290 ГПК, като твърди, че въпросът също така е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът ЗАД „Алианц България“ АД оспорва касационната жалба, като поддържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Намира, че не е налице и основание за неговата отмяна, тъй като е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 16 000 лева /разлика между претендираните 26 000 лева и присъдените 10 000 лева/, въззивният съд след преценка на доказателствата по делото стига до извод, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от първоначалната ищца Е. П. болки и страдания е 20 000 лева, като същият следва да бъде намален с 1/2 поради доказано съпричиняване на вредите от пострадалата. Решаващият съдебен състав приема за безспорно реализирането на процесното ПТП на 26.10.2021г. по вина на Г. Д. Г. при управление на автомобил, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от ответното дружество. Приема за установено, че при произшествието първоначалната ищца е получила разкъсно-контузна рана тип „скалп“ с размери 20х10 см. в теменната област на главата, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 1 месец. Направена е хирургична обработка на раната и реинплантация на кожното ламбо към свода на черепа. Установено е наличието на циркулярна хирургически обработена разкъсно-контузна рана с оформен скалп с дължина от около 30 см., обикалящ челно-теменната част на главата, леко оточни меки тъкани с моравожълт цвят. В резултат на травмата ищцата е получила и мозъчно сътресение, за което в периода 26.10.2021г. до 29.10.2021г. е лекувана медикаментозно в болница, като данни да е била в състояние на безсъзнание. Съдът приема, че травмата на главата, причинила мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 1.5-2 месеца. При произшествието пострадалата е получила и кръвонасядане и оток на лявата лакътна става, съпроводени с ограничени и болезнени движения в нея, както и рана в областта на лявата колянна става с оток на меките тъкани, довел до ограничения и болезнени движения в лявата колянна става. Уврежданията на лявата лакътна и лявата колянна става са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 1 месец. Решаващият състав намира за доказано, че под окосмената челна област на главата на пострадалата е останал хоризонтален белег с неправилен ход, разположен под нивото на кожата с бяло-розов цвят и следи от наложените хирургични конци. Според вещото лице, белегът видимо нарушава естетичния ансамбъл на лицето на пострадалата като го загрозява, като измененията на лицето биха имали траен и постоянен характер. След анализ на всички доказателства, вкл. свидетелските показания за изживените болки, неудобства и страдания, апелативният състав счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди, които пострадалата е претърпяла в резултат от получените при ПТП травми, е 20 000 лева. При определяне вида и интензитета на търпените вреди съдът, от една страна, съобразява, че болките от самата разкъсно-контузната рана, получена в теменната област, както и останалия загрозяващ белег в тази част на главата, който е създавал смущение и притеснение у ищцата, а от друга страна подчертава, че раната е била обработена хирургически, като болничният престой е продължил само три дни и след това не са били извършвани и не са били необходими други интервенции, а мозъчното сътресение е лекувано медикаментозно и последиците са отшумели. Останалите травми по левия лакът и лявото коляно са леки и няма данни да са причинили продължителни страдания у ищцата. Сочи, че неудобствата от загрозяващия белег не са търпени в продължителен период от време, предвид смъртта на ищцата по-малко от година след инцидента. Като съобразява, че претърпените от ищцата болки и страдания не са с висок интензитет и голяма продължителност, с изключение на разкъсно-контузната рана на главата и получения загрозяващ белег, въззивният съд приема, че определеното от първостепенния съд обезщетение в размер на 20 000 лева е адекватно, като съответства и на социално-икономическата конюнктура в страната към датата на деликта - м.октомври 2021г. Въззивният съд намира за основателно възражението по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняването на вредоносния резултат от страна на ищцата при равно съотношение с приноса на делинквента- по 1/2. Предвид заключението на съдебномедицинската експертиза относно механизма на получаване на травмите, приема, че съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата е 50%, тъй като ако беше изпълнила задължението си по чл.137а, ал.1 ЗДвП като пътник в автомобила да пътува с обезопасителен колан, уврежданията и най-вече разкъсно-контузната рана на главата не биха настъпили. Воден от горното намира за правилно първоинстанционното решение, с което е уважен искът за застрахователно обезщетение за сумата 10 000 лева, ведно със законната лихва от 14.12.2021г. до окончателното плащане. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Макар и значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставеният въпрос, свързан с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- въззивното решение не противоречи на задължителната съдебна практика. Въззивният съд е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД и е изложил мотиви, съдържащи конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС №4/1968г., както и на трайната и непротиворечива практика на ВКС. При преценката на обстоятелствата, релевантни за определяне на размера на обезщетението, решаващият съдебен състав е взел предвид различните травматични увреждания- разкъсно-контузна рана в теменната област, мозъчното сътресение, травми по левия лакът и лявото коляно, продължителността на периода, в който болките и страданията са били интензивни и продължителността на общия лечебен и възстановителен период, трайните последици от раната в теменната област- загрозяващ белег в тази част на главата, който е създавал смущение и притеснение у ищцата, отражението на инцидента върху емоционалното и състояние, както и възрастта й. Като е съобразил времето и мястото на ПТП, съдът е взел предвид и обществено-икономическите условия в страната, намиращи своето отражение в лимитите на застрахователната отговорност към момента на застрахователното събитие. Въззивният съд е отчел всички релевантни факти и обстоятелства, като несъгласието на касатора с изводите на съда не е основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Изложените доводи представляват оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт, т.е. за неговата неправилност, която не подлежи на проверка в настоящия етап на касационното производство. Не е налице и другото сочено основание за допускане на решението до касационен контрол - от една страна, касаторът не излага никакви доводи за значимостта на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а от друга страна- наличието на задължителна съдебна практика, цитирана и от самия касатор, изключва хипотезата на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В касационната жалба се съдържат доводи за нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД, но в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран правен въпрос относим към тези оплаквания. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на сумата 2 688 лева- адв.възнаграждение с ДДС. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд