Определение № 2308 от 27.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11223/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), представлявана от председателя на Управителния съвет, срещу определение по протокол от съдебно заседание, проведено на 12.10.2023 г. по касационно административен характер дело (КАНД) № 625/2023 г. на Административен съд – Плевен. С обжалваното определение съдът е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с Определение № 113/31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. на Административен съд – Хасково. Частният жалбоподател намира обжалваното определение за неправилно, като постановено при нарушение на процесуалния закон, тъй като липсва законоустановено основание за спиране на производството. Счита, че тъй като производството се развива по правилата по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), то е неприложимо основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК. Сочи, че производството може да бъде спряно само, когато съдът, пред който делото е висящо, е отправил преюдициалното запитване до СЕС. По същество обосновава, че преюдициалното запитване не може да се приеме за обуславящо спорното правоотношение, както и че по отправения въпрос вече има произнасяне на СЕС по съединени дела С-497/2015 г. и С-498/2015 г. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – ЕТ Е. Богданов със седалище: гр. Монтана, чрез процесуалния си представител адв. М. Кавръкова, ангажира становище за неоснователност на частната жалба по подробно изложени аргументи в писмен отговор. С Определение № 11839/30.11.2023 г. на Върховния административен съд (ВАС) по административно дело № 11223/2023 г. частната жалба е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено на основание чл. чл. 236 във вр. чл. 215, т. 4 АПК. Определението е обжалвано пред петчленен състав на ВАС от АПИ като е образувано адм. дело № 907/2024 г. Последното е приключило с Определение № 1878/19.02.2024 г., с което е отменено Определение № 11839/30.11.2023 г. ВАС по административно дело № 11223/2023 г. и делото е върнато на тричленния състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол съгласно Определение №1878/19.02.2024 г. на ВАС по адм.дело № 907/2024 г., поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното протоколно определение на Административен съд – Плевен е спряно производството по делото като съдът е приел, че отправеното от Административен съд – Хасково преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с определение от 31.01.2023 г. по кахд № 997/2022 г., по което е образувано дело № С-61/2023 г. има значение за правилното решаване на делото, поради което е налице основанието на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Административен съд - Плевен е бил сезиран с касационна жалба на ЕТ Е. Богданов срещу Решение №277/02.06.2023 г. на Районен съд – Плевен по кахд № 905/2023 г., което е потвърден електронен фиш № 8504451354, издаден от АПИ, с който на ЕТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 500 лв., за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) осъществено чрез незаплатена изцяло дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Съгласно § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ДВ, бр. 43 от 2008 г.) - този закон въвежда изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Дали поставеният преюдициален въпрос е допустим или не е от компетентността на СЕС и не може да бъде преценяван в настоящото производство. С оглед посоченото обжалваното определение на Административен съд – Плевен е правилно и следва да бъде оставено в сила. Въпросът за правото на ответника по частната жалба на разноски за производството по чл. 229 АПК следва да бъде разрешен в зависимост от изхода на делото при постановяване на крайния акт по съществото на спора. В подобни случаи, съгласно общите разпоредби на чл. 143 АПК и чл. 78 и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, разноските, направени от страните в рамките на частно производство пред по-горна инстанция, следва да се разпределят съобразно крайния изход на правния спор по делото – с крайния съдебен акт на инстанцията, която разрешава спора по същество. Настоящото определение не слага край на делото, поради което няма основание при постановяването му да се присъждат разноски на страните. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение