Определение № 245 от 06.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2551/2017 г.
ВКСIV гражданско отделение06.07.2017
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Софийския апелативен съд от 05.05.2017 г. по ч.гр.д. № 517/2017. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Grounds
Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определението на Софийския апелативен съд от 05.05.2017 г. по ч.гр.д. № 517/2017, с което отхвърлена молба за освобождаване от държавна такса. Недоволен от определението е жалбоподателят К. И. Б., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че за него е непосилно да внесе дължимата такса в размер на 15 лева, тъй като единственият му доход е от инвалидна пенсия в размер на 185,59 лева. Ж. имот в С., който е прието, че той притежава всъщност е на Т. Б., която го е прехвърлила на дъщерята и сина им срещу задължение за издръжка и гледане с нотариален акт, вписан в службата по вписванията с вх. рег. № 18814/23.04.2014 акт № 150 том X. дело № 14204/2014, от който представя само титулната страница. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е постановено от въззивен съд, първоинстанционно е и туря край на производството по освобождаване от държавна такса, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в декларацията за имущественото си състояние молителят декларира единствено дохода си от пенсия, но от направената служебна справка за имущественото му състояние се установява, че той притежава апартамент в С., ул. Д. Ц.. Като разгледа частната жалба, съдът я намира неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че доходите на молителя от пенсия са ниски, но неговото имуществено състояние му позволява да внесе дължимата държавна такса в размер на 15 лева. От представената титулна страница на нотариален акт, вписан в службата по вписванията с вх. рег. № 18814/23.04.2014 акт № 150 том X. дело № 14204/2014 може да се установи единствено, че Т. Б. се е разпоредила с имота в полза на своите и на молителя деца, но не и че е изключено правото на собственост на молителя, както и чия издръжка и гледане приобретателите са поели. Ако издръжката и гледането на молителя са осигурени, доходите от пенсия биха му позволили да заплати дължимата държавна такса в размер на 15 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение