Определение № 1617 от 12.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 442/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ представлявана от председателя на Управителния съвет, чрез юрисконсулт Алексиев, срещу определение №8646/10.10.2023 година на Административен съд – София-град по адм.д. № 7845/2023 година, с което е оставена без уважение молба от 05.10.2023 г., подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ за връщане на внесена държавна такса в размер на 610,56 лева. В случая производството по делото било прекратено, без съдът да е разгледал спора по същество. Таксата се явявала платена без основание и по смисъла на чл. 59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) било налице неоснователно обогатяване по отношение на съда. При условията на евентуалност претендира връщане на надвнесения размер, изчислен съобразно Тарифа №1 към Закона за държавните такси (ЗДТ). При извършена служебна проверка, съставът на Върховния административен съд приема, че подадената частна жалба е допустима. Спорът пред касационния състав е досежно основателността на претенцията на Агенция „Пътна инфраструктура“ представлявана от председателя на Управителния съвет за възстановяване на внесената по адм.д. № 7845/2023 година по описа на Административен съд – София-град държавна такса размер на 610,56 лева при прекратено производство по делото с влязло в сила определение. Тоест, спорът пред касационния състав е досежно дължимостта на таксата пред АССГ и наличието на основания за нейното възстановяване. Определението на АССГ №7969/20.09.2023 година по номера на същото дело, с което производството по делото е прекратено, е влязло в сила като необжалвано от страните, и основанията за прекратяване на делото и правилността на този акт са извън предмета на настоящия спор. За да отхвърли като неоснователно искането за възстановяване на внесената по сметка на АССГ държавна такса първоинстанционният съд е приел, че: Съгласно чл. 151, т. 3 от АПК държавната такса се дължи при предявяване на жалбата за защита и съдействие от съда, като разпоредбите на Закона за държавните такси и АПК не предпоставят дължимостта на държавната такса в зависимост от изхода на спора, респ. от произнасянето по съществото на същия, т. е. такава се дължи и при прекратяване на производството, независимо от основанието за това. В практиката на ВКС (определения по т. д. № 1474/2017 г. на ІІ т. о., по ч. гр. д. № 2601/2018 г. на ІІ г. о., т. д. № 139/2018 г. на І т. о. ВКС и др., посочено и в мотивите на ТР № 5/12.07.2018 г. по т. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС - т. 10) непротиворечиво и последователно, според АССГ, се поддържа становището, че недължимо платена по смисъла на чл. 4б ЗДТ е само таксата срещу която не е образувано производство, която е надвнесена - платена без основание по смисъла на чл. 3 и чл. 4а ЗДТ или за която страната е била освободена по предвидения за това ред, а в случая не е налице нито една от посочените хипотези. Определението е правилно. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ представлявана от председателя на Управителния съвет, срещу Решение № ФК-13 от 04.07.2023 г. на Ръководителя на УО на ОПТТИ. Държаната такса по делото, образувано по жалба срещу акт с правна квалификация чл. 73, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) се изчислява на основание чл.27, ал.6 от ЗУСЕФСУ. Разпоредбата гласи, че: При оспорването на индивидуалните административни актове по този закон държавните такси, които се събират за съдебните производства, са пропорционални и са в размер 0,8 на сто от материалния интерес, но не повече от 1700 лв., а в случаите, когато материалният интерес е над 10 000 000 лв. – таксата е в размер 4500 лв. Съобразно определения с оспорения административен акт правен интерес, държавната такса по делото възлиза на 610,56 лева, за която сума съдът е задължил жалбоподателя. Правилен е изводът на АССГ, че държавната такса се дължи „при оспорване“ на АА по този закон и размерът й не зависи от движението и изхода на делото, а от материалния интерес по него и образуването по жалба на дело в съда. Съгласно чл.4б от Закона за държавните такси, връщат се недължимо платените такси по искане на заинтересованата страна. Недължимо платени са таксите платени без да има основание затова. В този смисъл правилен е изводът на АССГ, позован на последователната практика на ВКС в насока, че това са таксите, по които производство не е било образувано или таксите са били събрани въпреки, че ищецът (в случая жалбоподателят) е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси. В тези случаи таксите представляват недължимо платени – платени са без да има основание за това според текста на чл. 3 ЗДТ. Предвид липсата на някоя от посочените хипотези в случая, липсва основание за връщане на внесената по делото държавна такса. Друг е въпросът, дали при съединяване на двете дела (което в случая не е видно да е извършено), образувани срещу един административен акт, следва да се съобразят извършените по всяко от тях процесуални действия. Предвид гореизложеното, съставът на Върховния административен съд