Решение № 765 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9736/2010 г.

Решение № 765 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9736/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 185 и сл. АПК, по жалба на "Изамет 1991" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена от управителя Илия Георгиев Златанов, с която се оспорват чл. 39, чл. 40, чл. 44 , чл. 45, ал. 1, т. 3 и чл. 45а, ал. 3 от Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства /наричана по-долу наредбата/, приета с Постановление № 242 от 24.10.2001 г. на Министерския съвет на Република България, (обн. ДВ, бр. 94/2001 г., изм. и доп., бр. 87/2002 г., изм., бр. 115/2002 г., изм. и доп., бр. 100/2003 г., бр. 24/2006 г., изм., бр. 40 от 2006 г., доп., бр. 37/2007 г., изм. и доп., бр. 61/2008 г.), като се твърди, че е противозаконна. В жалбата се твърди, че посочените текстове от наредбата противоречат на Директива 95/16/ ЕС на Европейския парламент и Съвет от 29.06.1995 г. за сближаването на законодателството на страните- членки, отнасящо се за асансьорите, както и на Регламент /ЕО/ № 765/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9.07.2008 г. В жалбата немотивирано фактически се сочи, че наредбата в оспорените й части, противоречи на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. Иска се наредбата да се отмени в оспорените части. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на Република България /МС/, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и писмена защита, изразява становище за неоснователност на жалбата. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че жалбата е неоснователна и предлага да се отхвърли. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, след като съобрази доводите на страните и направи правен анализ на оспорените текстове от наредбата, намира жалбата за процесуално допустима изцяло. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължения. Изискването е императивно и сочи, че за предявяване на жалба срещу подзаконов нормативен акт следва за жалбоподателя да е налице пряк и личен правен интерес, като положителна процесуална предпоставка за това. Дали жалбоподателят е активно легитимиран да оспорва наредбата за посочените в жалбата части, следва да се изведе от предмета на дейността му, който съгласно регистрацията му към 21.07.2010 г., е: проектиране, конструиране, производство, монтаж и сервиз на повдигателни съоръжения, транспортни системи, асансьори и съоръжения, ескалатори и трансманипулатори, производство на електро- и метални конструкции и всяка друга дейност, която не е забранена със закон. С оглед на този вписан предмет на дейност, дружеството - жалбоподателят се явява активно легитимиран да оспорва процесната наредба във всички посочени части в жалбата, като настоящия състав счита, че не е необходимо да е искал или да притежава разрешение за извършване оценяване на съответствието на асансьорните и/или техните предпазни устройства и проверки за спазване на условията, при които е издадено разрешението, след като чл. 186, ал. 1 АПК, предвижда, че могат да бъдат засегнати и бъдещи права и интереси. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника МС, че жалбата е частично недопустима. Разгледана по съществото жалбата е неоснователна по следните съображения: При постановяване на решението си съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен да проверява законосъобразността на подзаконовия нормативен акт на всички основания, което произтича от чл. 196, във връзка с чл. 168, ал. 1 и чл. 146 АПК. Оспорената наредба /частите от нея/ е подзаконов нормативен акт съгласно чл. 75, ал. 1 АПК и е издаден по прилагането на закон по смисъла на чл. 75, ал. 2 АПК. Компетентността на административния орган да издаде подзаконов нормативен акт е уредена с нормата на чл. 76, ал. 1 от АПК, съгласно която нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Съгласно § 2 от заключителните разпоредби на наредбата тя е издадена на основание чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/, а съгласно последния текст, Министерският съвет приема по предложение на определените министри и други органи на изпълнителната власт, съответните наредби за продуктите или групите от продукти, за които се определят съществени изисквания, съществените изисквания към продуктите, необходимите документи и редът за получаване на разрешения за оценяване на съответствието и пр. В конкретния случай наредбата е приета по доклад на зам.-министъра и министър на икономиката, като проектът е изготвен от Държавната агенция по стандартизация, след съобразяване на направените бележки, както и след съгласуването му с останалите министерства, дали писмено становищата си. Изложеното води до извода, че обжалваният подзаконов нормативен акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му съгласно чл. 76, ал. 1 АПК, при наличие на законова делегация. При издаването му е спазена процедурата по чл. 77, чл. 78, ал. 1, т. 1 и ал. 2 АПК, както и е издадена в установената форма, и приетата наредба е обнародвана в ДВ, съгласно изискванията на чл. 5, ал. 5, изр. 1 от Конституцията и чл. 37, ал. 1 ЗНА, поради което с издаването й не са нарушени административнопроизводствени правила. Съгласно чл. 15 ЗНА, нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. С оглед на този принцип, след като не са изложени в жалбата конкретни фактически оплаквания в тази насока, следва настоящия състав служебно да провери наредбата дали противоречи на ЗТИП, по приложението на който е приета, както и дали противоречи на други нормативни актове от по-висок ранг - на Конституцията, ЗНА и пр., т. е. да провери при издаването на същата налице ли са противоречия с материалноправни разпоредби. От извършената служебна проверка на наредбата не се установява противоречие на оспорените текстове от наредбата на такива от ЗТИП или на текстове от друг нормативен акт от по-висок ранг - Конституцията, ЗНА и пр. По отношение твърдяното противоречие с Директива 95/16/ ЕС на Европейския парламент и Съвет от 29.06.1995 г., наричана по-долу директивата: Неоснователно е оплакването за несъответствие на оспорените текстове от наредбата с директивата. Видно от доклада на зам.-министър председател и министър на икономиката /л. 87/, с който е внесен окончателният проектът за приемане на наредбата на заседание на МС, в него изрично е записано, че целта на проекта е хармонизиране на изискванията за пускане на пазара и въвеждане в действие на асансьори, с тези на страните-членки на Европейската общност, чрез въвеждане на изискванията на директивата. Същото се установява и от съгласувателните становища по проекта, като в тях изрично е посочено, че проектът е съобразен в максимална степен и отговаря по съдържание на директивата - напр. становището на Министерството на правосъдието, на Дирекция "Правна", на Дирекция "Икономическа политика" /л. 219, л. 220, л. 221/. С оглед на това наредбата транспонира в българското законодателство разпоредбите на директивата за сближаване на законодателствата на държавите членки относно асансьорите, като оспорените от жалбоподателя текстове, в действуващата си редакция и към момента, са приети преди присъединяване на Р. България към Европейския съюз. Те обаче, при приемането им са били обект, както и изготвянето на целия проект за нея, на преценка за съответствие с правото на Общността в предприсъединителния период. Чл. 39 и чл. 40 от наредбата регламентират приложимите процедури за оценяване на съответствието със съществените изисквания на асансьорите и на предпазните им устройства и съответно транспонират разпоредбите на чл. 8, § 1 и § 2 от директивата, като текстовете показват, че изискванията на директивата са въведени коректно и смисълът им е еднозначен, поради което не е налице противоречие в твърдяния смисъл от жалбоподателя на наредбата с директивата. Оспорените чл. 44, 45, ал. 1 и 3 и чл. 45а, ал. 3 от наредбата, които уреждат реда за издаване на разрешения на лица за оценяване на съответствие на асансьори и предпазни устройства, са създадени в изпълнение на законовата делегация по чл. 7, т. 4 и чл. 10, ал. 2 и 3 ЗТИП, като директивата не регламентира хода на процедурата по издаване на съответните разрешения, поради което това е въпрос на националното законодателство. От извършената проверка не се установява тези текстове да противоречат на текстове от ЗТИП, поради което те са законосъобразни, след като са в съответствие с нормативния акт от по-висока степен, съгласно дадената делегация от този закон. По отношение твърдяното противоречие с Регламент /ЕО/ № 765/2008, наричан по-долу регламента: В конкретния случай наредбата е приета през 2001 г., изменяна неколкократно до настоящия момент, последно през 2008 г., като оспорените текстове са с редакция от преди приемането на регламента през 2008 г. С оглед на това административният орган, приел наредбата не би могъл да се съобрази с регламента при приемане на оспорените текстове. Освен това от прочита на същите не се съдържат разпоредби от характера на уредените изисквания с регламента, с която се уреждат правилата за организация и функциониране на: акредитацията на органи за оценяване на съответствието; създаване на рамка за надзор на пазара във връзка с предлагането на продуктите; създаване на рамка за контрол от трети страни и принципите относно маркировката "СЕ". Съгласно чл. 249, 2 от Договорът за създаване на Европейската Общност /ДЕО/, регламентът е акт с общо приложение, който е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки, т. е. регламентите имат характер на нормативен акт и не се налага тяхното транспониране на национално ниво. Съгласно чл. 15, ал. 2 ЗНА, ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът. С оглед изложеното твърдяното противоречие на оспорените текстове с регламента е неоснователно, тъй като, от една страна те са приети в редакцията си преди приемането на регламента, а от друга - дали те противоречат или не на регламента, е въпрос на прилагането им при конкретни случаи, а не на незаконосъобразност на наредбата. Т. е. в конкретен случай биха се приложили разпоредбите на регламента, а не на съответни текстове от наредбата, ако по различен начин, противоречат на регламента, се разрешава конкретния случай от нея. Това е така и защото държавата-членка не е задължена да транспонира регламента. Не се установява и третото твърдяно противоречие на наредбата, а именно с чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. Съгласно този текст от Конституцията, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, са част от вътрешното законодателство и имат предимство пред тези норми от него, които им противоречат. Твърдяното е немотивирано, като не се посочва на кои ратифицирани договори съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията противоречат оспорените тестове от наредбата. Освен това посочените в жалбата Директива и регламент не са международни договори, а освен това, както се посочи по-горе, оспорените текстове не им противоречат. Като се има предвид изложеното оспорените текстове не противоречат на нормативен акт от по-висока степен, поради което не са налице основанията за отмяната им, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.