Определение № 10123 от 27.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8773/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от В. В. Е. от гр. Костинброд, [улица]чрез адвокат М. Цветков от САК срещу протоколно определение № 22 от 25.06.2024 г. по протокол от заседание № 1013 от 25.06.2024 г. по адм. дело № 419/2024 г. по описа на Административен съд София-област, с което и на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на В. В. Е. срещу Заповед № РД-17-57/22.02.2024 г., на заместник-кмета на община Костинброд, с която е отменена заповед № РД-17-168/04.07.2016 г. на кмета на община Костинброд и е прекратено производството по същото дело. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон. Релевирани са и съображения за нищожност на Заповед № РД-17-57/22.02.2024 г., на заместник-кмета на община Костинброд, респективно заповед № РД-17-168/04.07.2016 г. на кмета на община Костинброд, тъй като и двете са издадени от материално некомпетентен орган. Иска се отмяна на определението в оспорената част като неправилно и незаконосъобразно и връщане на делото на Административен съд София-област за разглеждането му по същество от друг съдебен състав. Ответникът - кмет на община Костинброд чрез процесуален представител адв. Л. Митова е представил писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на подадената от В. В. Е. частна жалба и се претендира постановеното от Административен съд София-област протоколно определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София-област е било образувано по жалба, подадена от настоящия частен жалбоподател срещу заповед № РД-17-57 от 22.02.2024 г. на заместник-кмета на община Костинброд, изпълняващ функциите на кмет на общината съгласно заповед № РД-05-49 от 13.02.2024 г., с която е отменена заповед № РД-05-338/20.11.2015 г. на кмета на община Костинброд. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че в процедурата по възстановяване на земеделски земи, намиращи се в урбанизирана територия, с решение № 23-10/20.12.2005 г. Общинска служба „Земеделие и гори“, гр. Костинброд е отказала да възстанови поземлен имот „нива“ в местността „В село“ в землището на Костинброд на наследниците на Е. Т., тъй като имотът попада в строителните граници на населеното място. Във връзка с подадено заявление с вх. № ГР-8 от 04.12.2014 г. от Е. Ц. С., към което са приложени решение № 23-10/20.12.2005 г. на Общинска служба „Земеделие и гори“, гр. Костинброд и удостоверение за наследници № 116 от 01.02.2016 г. на община Костинброд, кметът на община Костинброд е започнал процедура по реда на чл. 13а от ППЗСПЗЗ. След взето решение с протокол № 1/20.01.2016 г. на комисията, назначена със заповед № РД-05-338/20.11.2015 г. на кмета на община Костинброд и след извършено допълнително заснемане на поземления имот и изготвен помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ, със заповед № РД-17-168 от 04.07.2016 г. кметът на община Костинброд е одобрил помощен план за имот № 2267 по кадастралния план на гр. Костинброд, одобрен със заповед № АБ-147 от 30.04.1983 г. След обявяване на заповедта на всички заинтересовани страни по предвидения в АПК ред, на 02.01.2024 г. с вх. № 70.00-765 в община Костинброд е постъпило възражение от „Благоустройство и комунална дейност ЕООД. Представени са доказателства, че търговското дружество е частен правоприемник на създаденото през 1982 г. с решение на СОНС като СП „БКС-Костинброд“, преобразувано на 01.08.1997 г. в Общинско предприятие „Благоустройство и комунална дейност“, гр. Костинброд, както и собственик на имот № 2267, кв. 154 по кадастралния план на гр. Костинброд, одобрен със Заповед № АБ-147 от 30.04.1983 г. с обща площ 3920 кв.м. след спечелен търг с явно наддаване по реда на ЗПСК и заповед № 569 от 02.09.2005 г. на кмета на община Костинброд. Административен съд София-област е приел, че в процедурата по възстановяване на земеделски земи, намиращи се в урбанизирана територия правопораждащият акт е решението по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, което ще подлежи на съдебно-административен контрол, а оспорената Заповед № РД-17-57 от 22.02.2024 г. на заместник-кмета на община Костинброд, като междинен акт на основание чл. 21, ал. 5 от АПК не подлежи на обжалване. По тези доводи и на основание чл. 159, т. 1 от АПК съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното производство. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото процедурата по възстановяване на правото на собственост по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ включва междинни производства по определянето на застроена площ на имотите намиращи се в урбанизирани територии, което производство приключва с издаване на заповед по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Ако имотите не могат да бъдат идентифицирани се изработва помощен план с описаното съдържание в чл. 13а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ППЗСПЗЗ от комисия по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, която се назначава от кмета на общината. Самата комисия е помощен орган и нейните актове не подлежат на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. След определянето на имотите, за които ще се проведе процедурата по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ от комисията по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, техническата служба на общината със свое решение определя застроената част, респективно свободната от застрояване, чието решение се одобрява със заповед на кмета, след влизането в сила на която заповед се издават удостоверенията и скиците по чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 и по чл. 13а от ППЗСПЗЗ. Именно комисията по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ е органът, компетентен да изработи плана, да го разгледа и приеме, както и да прецени основателността на възраженията, постъпили в срока по ал. 7, за което също да се произнесе с решение по ал. 8. След приключване на процедура по изработване на помощен план следва издаване на скица и удостоверение, които заявителят представя в съответната общинска служба по земеделие и това е основанието за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост в хипотезата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Оспореният в производството акт правилно е квалифициран от решаващия съд като действие, съставляващо част от производството по издаване на индивидуален административен акт, което съобразно изключващата норма на чл. 21, ал. 5 от АПК не е индивидуален административен акт. Съдебният контрол по отношение на административнопроизводствените действия изрично е изключен с разпоредбата на чл. 64 от АПК. Съобразно този текст съдебният контрол по отношение на тези действия е допустим само ако изрично е предвиден в специален закон. В случая разпоредбата на чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ не е предвидила такъв контрол, поради което разглеждането на жалбата е процесуално недопустимо. В случая административен акт респ. отказ, подлежащ на съдебен контрол е този, който административният орган - кметът на съответната община, ще издаде в хипотезата на чл. 21, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. (в този смисъл определение № 10640 от 16.09.2009 г. по адм. дело № 11673/2009 г., определение № 11062 от 29.09.2010 г. по адм. дело № 11275/2010 г. и определение № 14017 от 07.11.2012 г. по адм. дело № 13049/2012 г. на Върховния административен съд) По изложените съображения определението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение