Определение № 102 от 26.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 444/2010 г.

Производството е по чл.426 вр. чл. 351 ал. 5 от НПК и е образувано по жалба на осъдения Т. З. А. против разпореждане от 02.06.2010 г. на съдия от Исперихския районен съд по НОХД № 15/2009 г., с което е било върнато искането му за възобновяване на наказателното производство по делото и отмяна на постановената по делото присъда, с която е бил признат за виновен по обвинението за престъпление по чл. 206 ал.1 от НК и е бил осъден на лишаване от свобода за срок от четири месеца. В жалбата се поддържа, че срокът за отправяне на искане за възобновяване следва да се изчислява от датата на задържането на осъдения за изтърпяване на присъдата, която е 07.01.2010 г., поради което искането не се явява просрочено. Иска се отмяна на разпореждането, с което искането е било върнато, и разглеждането му по същество. Прокурорът от ВКП изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери следното: Жалбата е неоснователна. С въззивно решение от 03.11.2009 г., постановено по ВНОХД № 1* г. Разградският окръжен съд е потвърдил постановената срещу Т. А. първоинстанционна присъда. Предвид липсата на законова възможност за касационно обжалване на въззивното решение присъдата е влязла в сила на датата на неговото постановяване. Съгласно чл. 419 ал.1 от НПК така влязлата в сила присъда е съдебен акт, който е подлежал на възобновяване по реда на Глава 33 от НПК. Възможността на осъдения А. да направи искане за възобновяване е била на разположение в рамките на срока, визиран в чл. 421 ал.1 изр. 1 от НПК – в шестмесечен срок от влизане в сила на присъдата, който е изтекъл на 03.05.2010 г. Видно от депозираното искане, същото е изготвено на 28.05.2010 г. от осъдения А., който се е намирал в затвора – гр. Л., на същата дата е изведено от деловодството на затвора, а на 01.06.2010 г. е постъпило в РС- Исперих. По този начин искането се явява просрочено, тъй като е подадено извън регламентирания в закона шестмесечен срок. В закона е регламентиран срокът за подаване на искане за възобновяване от осъдено лице, както и началната дата, от която той започва да тече. Датата, на която е станало задържането на лицето с цел изтърпяване на наложеното наказание, не е предвидена като начален момент за изчисляване на срока по чл. 421 ал.3 пр.1 от НПК. В настоящия случай искането за възобновяване на наказателното производство е депозирано 25 дни след изтичане на шестмесечния срок за това. Поради това и с основание то е било върнато по реда на чл. 426 вр. чл. 351 ал. 4, т. 2 пр.1 от НПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 426 вр. чл. 351 ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение