Решение № 7690 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2425/2010 г.

Решение № 7690 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2425/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Марчев-91-Марчо Марчев" от с. Тополчане, Община Сливен чрез процесуалния му представител адв. Божидар Райнов срещу решение № 182/04.01.2010 г., постановено по адм. дело № 350/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Сливен в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-15-1321/16.09.2009 г. на кмета на Община - Сливен за заплащане на такси по чл. 113 ЗМДТ за упражнявана от него дейност - търговия със спиртни напитки за периода 01.01.2004 г. - 31.12.2008 г. за търговски обект - склад в гр. Сливен, ул. "Асеновска" № 121 в размер на 1 500 лв. и съответната лихва, както и за търговия с тютюневи изделия в същия склад в размер на 1500 лв. и лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касатора, че начисляването на такива такси е в противоречие с § 4 от ПЗР на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД), поради което общината не е предприела никакви промени в Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община - Сливен за "търговия със спиртни напитки" и "търговия с тютюневи изделия", но въпреки това счита, че съответните норми и от общинската наредба са мълчаливо отменени от ЗОАРАКСД. Касаторът смята, че не дължи заплащане на годишни такси, тъй като чл. 43 от наредбата не го предвижда. Издадената заповед от кмета, с която са определени годишни такси е в противоречие с чл. 113, ал. 2, т. 2 ЗМДТ. Счита, че е неправилен извода на съда, че лихвите върху публичните вземания се погасяват с 5-годишен давностен срок съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК, тъй като промяната на чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК е в сила от 1.01.2010 г. и затова следва да намери приложение чл. 111, б. "в" ЗЗД за вземанията за лихви върху годишните такси за периодите 2004 г., 2005 г. и 2006 г. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Райнов с искане и за присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба Община - Сливен, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е представен писмен отговор срещу касационната жалба за правилно определяне на годишните такси, а в допълнително писмено становище е направено искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът правилно е приел дължимостта на лицензионните такси по чл. 113 ЗМДТ. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли частично жалбата на едноличния търговец срещу заповед № РД-15-1321/16.09.2009 г. на Кмета на Община - Сливен за заплащане на такси по чл. 113 ЗМДТ за упражнявани от него дейности - търговия със спиртни напитки за периода 1.01.2004 г. - 31.12.2008 г. за търговски обект - склад в гр. Сливен, ул. "Асеновска" № 121 в размер на 1 500 лв. и съответната лихва, както и за търговия с тютюневи изделия в същия склад в размер на 1500 лв. и лихви, Административен съд - гр. Сливен е приел, че регламентираната в чл. 113, ал. 1 ЗМДТ такса не е обвързана с издаването на лиценз или разрешение, а се събира за упражняване на дейността и упражняване на контрол върху тази дейност. Според съда в чл. 113 ЗМДТ годишната такса се определя в размер, определен от Общинския съвет. Според съда задължението за местни такси представлява публично общинско вземане, което изрично е регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК и затова такова публично вземане представлява и лихвата - чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК. Според съда съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, а в случая такъв не е изтекъл. Решението в обжалваната част е правилно. Разпоредбата на чл. 113 ЗМДТ регламентира заплащането на годишни такси за упражнявани дейности, като в случая тези дейности са: "търговия със спиртни напитки" и "търговия с тютюневи изделия". Установено е по делото също така, че относно търговията на дребно с вина, спирт и спиртни напитки търговецът има издаден лиценз за търговия съгласно Закона за виното и спиртните напитки, както и разрешение за продажба на тютюневи издалия съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия . Законосъобразни са изводите на съда, че публичното общинско вземане за годишни такси, каквото представлява това по чл. 113 ЗМДТ не е за издадения лиценз или разрешение, а за упражняваните от търговеца дейности, за което не се спори между страните, че такива са извършвани в склада на едро на търговеца в гр. Сливен. Неправилно касаторът се позовава на чл. 43 от общинската наредба, тъй като задължението за заплащане на годишна местна такса е регламентирано в закон. Неоснователно е и позоваването на ЗОАРАКСД, тъй както правилно е изразено становището в писмената защита на Община - Сливен пред първоинстанционния съд, че начисляването и събирането на годишни такси за упражняване на дейностите по търговия с вино и спиртни напитки и тютюневи изделия не е в противоречие с § 4 от ПЗР на ЗОАРАКСД, поради обстоятелството, че общинските наредби, регламентиращи тези дейности и заплащането на съответните такси и определянето на техните размери са издадени в изпълнение на закон - ЗМДТ. Тези такси стават недължими след последното изменение на закона през 2009 г., но настоящия случай не се обхваща от тази законодателна промяна. Неоснователно е и оплакването на касатора относно давността на лихвите върху годишните такси за 2004 г., 2005 г. и 2006 г., тъй като за тях не е приложим чл. 111 ЗЗД, а нормите от ДОПК, в който се уреждат публичните държавни и общински вземания, както и лихвите, които се приравняват на такива вземания - чл. 171, ал. 1 във връзка с чл. 162 ДОПК. Поради това неправилно касаторът твърди, че давностният срок е тригодишен, тъй като относимата за случая разпоредба за давността не е посочената в ЗЗД, а чл. 171, ал. 1 ДОПК, която е 5-годишна и в настоящия случай не е изтекла. Промяната на чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК не касае местните такси и позоваването на тази промяна е некоректно. Изменението от 1.01.2010 г. е с оглед включването в посочената т. 9 и на т. 7 и 8 от същата разпоредба, но те не касаят публичните общински вземания. Предвид гореизложеното решението в обжалваната му част е постановено правилно и при извършената проверка от касационната инстанция не се установи да са допуснати нарушения, водещи до неговата отмяна. Затова решението като правилно в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото на ответника не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като тази страна в касационното производство не е представлявана от юрисконсулт, а изпращането на писмени бележки не е основание за присъждането му. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,