Решение № 2993 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9116/2020 г.

Решение № 2993 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9116/2020 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Митев, [населено място], обл. Варна, подадена чрез процесуалния му представител адв. М. Тодоров, срещу Решение № 767 от 24.06.2020 г., постановено по адм. дело № 3231/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/3321 от 3.10.2019 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ "3емеделие"/. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Считат, че началото на административното производство е сложено от некомпетентен орган, че издаването на АУПДВ следва задължително да се предшества от издаването на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211, че неправилна е преценката на състава на съда относно доказаното "изключително обстоятелство" по смисъла на § 1, т. 3, б. "б" от ДР на Нардеба № 11 от 3.04.2008 г., по делото не били представени надлежни доказателства за изплащането на претендираните за възстановяване суми на бенефициента и съдът необосновано е приел обратното, което е довело и до неправилно приложение на материални закон. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество като бъде отменен АУПДВ. Претендират се всички направени разноски в производството. Ответникът – заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрк. Бонева оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в депозирания писмен отговор. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на Митев срещу АУПДВ № 01-6500/3321 от 3.10.2019 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който същият е изключен от подпомагане и по отношение на него е установено публично държавно вземане в размер на 9 267, 95 лева, представляващ 50 % от общата изплатена сума за финансово подпомагане по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" за кампании 2012 г., 2013 г. и 2014 г., на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. От фактическа страна съдът е приел, че под УИН 03.17.0512/54419 е регистрирано подадено заявление от Митев за подпомагане по посочени схеми и мерки, сред които и за мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" (НР2), придружено с необходимите декларации и документи. Физическото лице е подало и заявление за плащане и за кампания 2013 г. и 2014 г., като за първата, за втората и за третата година от ангажимента е получило финансово подпомагане по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" в общ размер на 18 535, 90 лева, съгласно представени Уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания и извлечение от СЕБРА (Система за електронни бюджетни разплащания). За кампания 2015 г. кандидатът не е подал заявление за подпомагане по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" (НР2), с което е нарушил изискването, предвидено в чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (наричана по-долу само Наредба № 11 от 3.04.2008 г., бел. моя). При установената фактическа обстановка по издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, решаващият състав е стигнал до извода, че последният е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила. В подкрепа на своя извод е изложил мотиви, че издаването на процесния АУПДВ не е предпоставено от издаването на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. Издаването на такъв акт е бил предвиден в предходната редакция на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., но не и в редакцията на нормата, действаща към датата на издаване на процесния акт. Отрекъл е възраженията на оспорващия, че в случая неподаването на търсеното заявление за плащане през 2015 г. се дължи на "дългосрочна професионална нетрудоспособност" по смисъла на § 1, т. 3, б. "б" от ДР на Наредба № 11 от 3.04.2008 г. – представените амбулаторни листове не сочат според съда на дългосрочна нетрудоспособност, а още по-малко на професионална такава, с аргумента че нямат характера на ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, поради което не е изпълнено условието и на чл. 15, ал. 2 от Наредбата № 11 от 3.04.2008 г. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно е приел първостепенният съд, че АУПДВ е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, ДВ бр. 51/2019 г. в сила на 28.06.2019 г. изпълнителният директор на фонда издава АУПДВ по реда на ДОПК, а според ал. 6 може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции. Със заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. изпълнителният директор е възложил на П. Славчева – зам. изпълнителен директор да издава писма за откриване на производство и АУПДВ по реда на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. /т. 19/. Преди влизането в сила на посоченото изменение на ЗПЗП приложимо се явяваше общото правило на чл. 166, ал. 1 ДОПК, според което установяването на публичните вземания, каквото е и процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Чл. 166, ал. 2, изречение второ ДОПК регламентира, че ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. По аргумент на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП и определението в § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП именно РА е съответната администрация по смисъла на чл. 166, ал. 2, изречение последно ДОПК, а според чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е ръководител на РА. В унисон именно с така посочените разпоредби преди казаното изменение /въпреки известната непрецизността на текста/ с приложената по делото Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на основание чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е възложил на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – П. Славчева, изброените правомощия. Извън изложеното, съгласно § 5 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ бр. 51/2019 г. разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон. Правилен е и изводът на съда, че при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че правилно е приложен материалния закон. Неоснователно е и възражението относно липсата на издаден и влязъл в сила акт за прекратяване на многогодишния ангажимент. Според приложимото към казуса правило на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 година земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях, в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мерките, като в хипотеза на прекратяване след третата година от поетия петгодишен ангажимент земеделският стопанин дължи възстановяване на 50 % от получените компенсаторни плащания. В посочената приложима редакция на правната норма липсва изискване преди издаването на АУПДВ да е налице влязъл в сила предходен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент, каквото съдържание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. е имал преди влизане в сила на Решение № 4401/13.04.2016 г. на ВАС, Пето отделение. Следва да се подчертае и че съдебната практика на съставите на първо и осмо отделение на ВАС (така например Решение № 1391 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7698/2020 г., VIII о., Решение № 1068 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8686/2020 г., VIII о., Решение № 637 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7697/2020 г., VIII о., Решение № 15060 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9780/2020 г., I о., Решение № 13748 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7730/2020 г., I о. и др.) се консолидира върху разбирането, че не е в противоречие със закона в един и същи акт да бъде постановено както изключването от подпомагане на земеделския стопанин, така и едновременно да се установи и задължение за възстановяване на изплатената помощ, в зависимост от годината от поетия многогодишен ангажимент, за която не е изпълнено изискването за подаване на заявление, което произтича от общността на фактите от хипотезата на правната норма, използваният в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. на същия съюз "и", а и е в съответствие с принципа на процесуална икономия. Цитираното в касационната жалба решение № 6521/2.05.2019 г., постановено по адм. дело № 435/2019 г. на ВАС не променя направения извод, доколкото фактите при които е постановено са различни – по това дело е установено, че административният орган е издал нарочен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР 2007-2013 г., който не е бил влязъл в сила преди да се пристъпи и то въз основа на същия към издаване не АУПДВ. С чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. изрично се разпорежда, че кандидатът за подпомагане е задължен да подава заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район за всяка година след първото компенсаторно плащане. Следователно, с оглед установените факти и обстоятелства по делото Митев не е изпълнил това императивно изискване на Наредбата и не е подал заявление за плащане за 2015 г. (третата година), с който факт именно се свързва изпълнението на фактическия състав на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. Всъщност основното възражение на касатора е за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост на решението, поради неотчитане от страна на съда наличието на форсмажорни обстоятелства. Същото е неоснователно. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., разпоредбите на чл. 14 не се прилагат, ангажиментът се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства, а според ал. 2 случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства заедно със съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ - РА от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него или наследило го лице в рамките на 10 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него или наследилото го лице е в състояние да направи това. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11 от 3.04.2008 г. "форсмажорни или изключителни обстоятелства" са: а) смърт на бенефициента; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента; в) експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът и г) сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството. Анализът на нормативната уредба и установените по делото факти сочи, че не са налице изключителни или форсмажорни обстоятелства, съобразно поддържаната в касационната жалба хипотеза на § 1, т. 3, б. "б" от ДР на Наредба № 11 от 3.04.2008 г. и конкретният случай не попада между тях. Както правилно е приел административният съд няма експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, а само амбулаторни листове, поради което и липсват годни доказателствени средства (документи, издадени от компетентен административен орган), от които да се установи твърдения и то точно към релевантния за казуса период факт на "дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента". Едва в хода на развилото се административно производство касаторът е уведомил ДФ "Земеделие" за посочените обстоятелства, при което се следва изводът и за неспазване срока по чл. 15, ал. 2 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. Противно на твърденията в касационната жалба по делото са налични и годни доказателствени средства за извършени оторизации и изплатено финансово подпомагане по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" за кампании 2012 г., 2013 г. и 2014 г. именно в посочените в акта размери, които са обсъдени от първоинстанционния съд. Или административният съд е направил обоснован извод, че оспореният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд – Варна не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, вкл. същото е и надлежно мотивирано съобразно изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК, обсъдени са и всички възражения на Митев, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лева, дължимо на основание чл. 143, ал. 4 АПК, определено при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.