Решение № 428 от 03.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 395/2010 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба на К. П. М. от гр. С. против определение №120 от 08.04.2010 год. по ч. гр.д. №164/2010 год. на Сливенски окръжен съд, с което не е прието направеното от жалбоподателя М. възражение против заповед №3429 от 23.12.2009г. по ч. гр.д. 5463/09г. на Сливенски районен съд, издадена по реда на чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение към “ В. и канализация ” ООД- гр. С.. Частната жалба независимо, че е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, е процесуално недопустима. Определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл.423, ал.1 ГПК не подлежат на инстанционен контрол. По съществото си това производство е извънинстанционно, тъй като е насочено към отмяна на влязлата в сила заповед. Случаите, при които длъжникът може да подаде възражение са лимитивно определени, като компетентен да се произнесе е въззивният съд, но не във въззивно производство, тъй като той не упражнява инстанционен контрол върху издадената по реда на чл.410 ГПК заповед. Същата е влязла в сила, което определя и характера на производството по чл.423 ГПК- като извънинстанционен. И тъй като актовете постановени по този ред по принцип не подлежат на обжалване, а и липсва изрична норма която да урежда такава възможност, то следва, че атакуваното определение е окончателно. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение