Решение № 627 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 561/2009 г.

Производството е по чл. 279 във вр. чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Г. Н. от с. Б., обл. Ловешка, срещу разпореждане на Ловешкия окръжен съд от 25.06.2009г. по в.гр.д. № 34/2009г., с което е върната касационната жалба на И. Г. против решение № 84 от 27.03.2009г., постановено по същото дело. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2, предл. второ във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: Въззивният съд е върнал касационната жалба на И. Г. като подадена след срока по чл. 283 ГПК. Приел е, че по силата на чл. 247, ал. 4 ГПК срокът за обжалване на основното решение започва да тече след връчване на съобщение за него, а не след връчване на съобщение за решението за поправка на очевидна фактическа грешка. Определението е правилно. Решението за поправка на очевидна фактическа грешка важи с обратна сила и заедно с поправеното решение представлява едно цяло. То има самостоятелно съществуване само относно наличието на очевидна фактическа грешка. В случая предмет на касационната жалба не е наличието на очевидна фактическа грешка, а основното решение. Правилно въззивният съд е приел, че срокът за обжалване на основното решение започва да тече от съобщаването му на страната, а не от съобщаването на решението за поправка. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение