Определение № 6638 от 30.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5272/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба подадена от Софийски университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ срещу определение от 02.04.2024 г. на Административен съд - София – град (АССГ) по адм.д. №12298/2023 г., в частта, с която е отхвърлено искането му за спиране на производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм.д. №11277/2023 г. на Върховния административен съд (ВАС), на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие на материалния закон. Прави искане определението да бъде отменено. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП НОИР) изразява становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, Седмо отделение, като извърши служебна проверка по допустимостта на частната жалба, намира че същата е недопустима по следните съображения: АССГ е бил сезиран с касационна жалба от СУ „Св. Климент Охридски“ срещу Решение №0401-115 от 07.12.2023 г. на ръководителя на УО на ОП „НОИР“, с което му е определена финансова корекция в размер на 25 % от предоставената безвъзмездна финансова помощ. В проведеното по делото на 02.04.2024 г. открито съдебно заседание е докладвана молба от 14.03.2024 г. от СУ „Св. Климент Охридски“, в която е направено искане за спиране на производството по адм.д. №12298/2023 г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм.д. №11277/2023 г. на ВАС, на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния закон (АПК). С определението, в обжалваната му част, АССГ е приел искането за неоснователно, тъй като образувано дело по оспорване на подзаконов нормативен акт не е основание за спиране на съдебното производство. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 и 2 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството и в случаите, изрично посочени в закона. Обжалваното определение, с което по същество е отхвърлено искането на дружеството за спиране на производството по делото, не е от категорията на определенията посочени в чл. 229, ал. 1, т. 1 и 2 АПК. С постановяването му не се прегражда развитието на производството, нито е предвидено изрично в закона, че то подлежи на инстанционно обжалване. Частната жалба на СУ „Св. Климент Охридски“ се явява процесуално недопустима, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. По изложените съображения частната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производството следва да бъде прекратено. Отговорността за разноски в съдебно-административното производство произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено с решението. Възлагането на разноските по делото следва да бъде направено при приключването му в зависимост от изхода на правния спор. Поради това по претендираните от ответника разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. Така мотивиран и на основание чл. 215, т. 4, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение