Определение № 491 от 02.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 394/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. И. Б. от гр. С. срещу разпореждане № 118 от 04.03.2010 г. по преписка вх. № 3280/2010 г. на Търговска колегия на Върховен касационен съд, с което е върната подадената от същото лице молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на влязло в сила решение от 25.04.2005 г. по гр. д. № 393/2003 г. поради неизпълнение на указанието за внасяне на държавна такса в размер на 25 лв. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното разпореждане, като твърди, че не е получавал съобщение с указанието за внасяне на държавна такса, дадено му с разпореждане № 72 от 09.02.2010 г. на Председателя на Търговска колегия на ВКС, както и че е освободен от внасянето на такава на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. С молба от 12.04.2010 г. частният жалбоподател е представил платежно нареждане за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. Ответникът по частната жалба – „П” АД, гр. С. не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество - същата е и основателна. За да върне подадената от К. И. Б. молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, Председателят на Търговска колегия на ВКС е преценил, че не са изпълнени дадените на молителя с разпореждане № 72 от 09.02.2010 г. указания за внасяне на държавна такса съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Определението е неправилно. При постановяването му не е отчетено обстоятелството, че на молителя не е изпратено съобщение за указанията, дадени в разпореждане № 72 от 09.02.2010 г. на Председателя на Търговска колегия на ВКС и не му е предоставен срок за тяхното изпълнение в съответствие с императивната разпоредба на чл. 262, ал. 1 във връзка с чл. 275, ал. 2 ГПК. С оглед на това, не може да се приеме, че е налице неизпълнение на дадените от съда указания, обосноваващо прилагане последиците на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Още повече, че понастоящем тези указания вече са изпълнени – с платежно нареждане от 07.04.2010г., издадено от „У” АД, гр. С., Клон Д., молителят е внесъл държавна такса в размер на 25 лв. по преписка вх. № 3280/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК