Определение № 10130 от 27.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10845/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение (МКЕКНОМУ) към министъра на икономиката и индустрията, представлявана от председателя д-р П. Н., чрез гл. юрисконсулт С. Попова и гл. юрисконсулт В. Ковачев, за допълване на Решение № 9277/29.07.2024 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 10845/2023 г., с част за разноските. Искателят сочи, че в проведеното на 28.05.2024 г. открито съдебно заседание от страна на процесуалните представители на МКЕКНОМУ е направено надлежно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, по което съдът е пропуснал да се произнесе. Ответникът – „ЕПОЗИД БГ ВАРНА“ ЕООД, не изразява становище. Върховният административен съд счита искането за допустимо - подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледано по същество, искането е основателно. С Решение № 9277/29.07.2024 г., постановено по адм. дело № 10845/2023 г., Върховният административен съд е обезсилил Решение № 3855/12.06.2023 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. дело № 351/2023 г., образувано по жалба на „ЕПОЗИД БГ ВАРНА“ ЕООД, и вместо него е оставил без разглеждане жалбата на дружеството срещу Протоколно решение № 1ДР от 22.12.2022 г. по Протокол № 443 на МКЕКНОМУ, с което е отказано издаването на становище по негово заявление за класифициране на изделия и технологии с вх. № 26-Е-154/01.12.2022 г., и производството по делото е прекратено. Отговорността за разноски, уредена в нормата на чл. 143 АПК, изисква да бъдат заплатени деловодните разходи на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно, т.е. дължимостта на разноските е обусловена от постановения при оспорването правен резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). По принцип разноски се дължат, ако са претендирани своевременно. Видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание на 28.05.2024 г., процесуалните представители на МКЕКНОМУ са направи своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, по което съдът е пропуснал да се произнесе с крайния си акт. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 228 АПК, вр. чл. 81 ГПК, в полза на МКЕКНОМУ се дължат съдебни разноски за осъществената защита от юрисконсулт в производството пред настоящата съдебна инстанция. Предвид изложеното, искането за допълване на постановеното решение следва да бъде уважено, като в полза на МКЕКНОМУ се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК и чл. 37 ЗПП във вр. чл. 24, изр. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя в размер на 100 (сто) лева. По изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,