Определение № 9484 от 16.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7658/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба с вх. № 12141/07.08.2024 г. по описа на Върховния административен съд, подадена от директора на 23 Средно училище (СУ) „Фредерик Жолио Кюри“, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адвокат А. Георгиева, срещу Определение № 4508 от 29.04.2024 г., постановено по адм. дело № 2568/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Иска се определението да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество. Постъпила е и частна жалба с вх. № 12143/07.08.2024 г. по описа на Върховния административен съд, подадена от 23 Средно училище „Фредерик Жолио Кюри“, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адвокат А. Георгиева, срещу Определение № 5081 от 14.05.2024 г., с което е допълнено Определение № 2778 от 14.03.2024 г., постановено по адм. дело № 2568/2024 г. по описа на АССГ. Иска се отмяна на определението като неправилно. По отношение на първата частна жалба: В срока по чл. 232 АПК, в писмен отговор, ответникът оспорва основателността на частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност – частната жалба е основателна. С обжалваното Определение № 4508 от 29.04.2024 г., постановено по адм. дело № 2568/2024 г. по описа на АССГ, на основание чл. 213а, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 215, т. 1 и чл. 236 от АПК, първоинстанционният съд е оставил без разглеждане частната жалба с вх. № 14469/11.04.2024 г. по описа на АССГ, подадена от директора на 23 СУ „Фредерик Жолио Кюри“ срещу Определение № 3411 от 01.04.2024 г., постановено по адм. дело № 2568/2024 г. по описа на АССГ. За да постанови този резултат съдът е приел, че директорът не е бил страна в производството, а активно процесуално легитимирана страна да обжалва определението е самото училище. Определение № 3411 от 01.04.2024 г. е постановено по жалба на 23 СУ „Фредерик Жолио Кюри“, срещу Определение № 2778 от 14.03.2024 г., постановено по адм. дело № 2568/2024 г. по описа на АССГ. В този случай съдът е приел, че надлежна страна в производството е директорът на училището, а не самото учебно заведение, поради което е оставил жалбата без разглеждане на основание чл. 213а, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 215, т. 1 и чл. 236 от АПК. С Определение № 2778 от 14.03.2024 г., постановено по адм. дело № 2568/2024 г. по описа на АССГ, съдът е оставил без разглеждане искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед № У-286 от 01.03.2024 г. на директора на 23 СУ „Фредерик Жолио-Кюри“ и е отменено разпореждането, с което на основание чл. 60, ал. 1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на Заповед № У-286 от 01.03.2024 г. на директора на 23 СУ „Фредерик Жолио-Кюри“. Обжалваното определение е неправилно. При постановяване на своя акт съдът не се е съобразил с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 21.01.2022 г. по т. дело № 4/2019 г. на ОСС на I и II колегии на Върховния административен съд. Съгласно това решение касационна или частна жалба, подадена чрез процесуален представител (по закон или по пълномощие), който има представителна власт както за административния орган, издал административния акт, така и за юридическото лице, в структурата на което се намира органът, издал акта, от името на субект, който не е участвал като страна в първоинстанционното съдебно производство, извън случаите на чл. 210, ал. 2 АПК, е нередовна. Следователно, в случаи като настоящия жалбата следва да се остави без движение, а съдът да даде указания за уточняване на нейния подател. Това не е сторено от първоинстационния съд, поради което постановеното от него определение е неправилно. По изложените съображения определението следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частната жалба на директора на 23 СУ „Фредерик Жолио Кюри“ срещу Определение № 3411 от 01.04.2024 г., постановено по адм. дело № 2568/2024 г. по описа на АССГ, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото определение. По отношение на втората частна жалба: С оспореното Определение № 5081 от 14.05.2024 г., постановено по адм. дело № 2568/2024 г. по описа на АССГ, по реда на чл. 248 от Гражданския процесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, е допълнено Определение № 2778 от 14.03.2024 г. по същото дело, в частта му за разноските, като 23 СУ „Фредерик Жолио-Кюри“ е осъдено да заплати разноските по делото. По тази жалба съдът намира, че не следва да се произнася. Това трябва да стане след влизане в сила на допълненото Определение № 2778 от 14.03.2024 г., постановено по адм. дело № 2568/2024 г. по описа на АССГ, което не е предмет на настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро АПК, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав,