Определение № 326 от 12.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 13/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 36475 от 30.11.2012 год. на П. Г. П., С. Г. П., И. Й. М., Г. Й. И., Д. И. Д. и Т. И. Д. срещу въззивното решение № 1836 от 22.10.2012 год. по в.гр.дело № 1634/2012 год. на Варненския окръжен съд, с което е обезсилено изцяло решение № 1583 от 11.04.2012 год. по гр.дело № 8929/2011 год. на Варненския районен съд, 34-ти състав и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение е бил уважен предявения от касаторите отрицателен установителен иск, че ответницата Е. Ю. Г.-Г. не е собственик на недвижим имот, представляващ реална част с площ 254 кв.м. от ПИ № 10135.2515.2023 по ПНИ на СО”А. мак”, кв.В., [населено място], при площ н целия имот 450 кв.м. Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответницата по касация Е. Ю. Г. е на становище, че жалбата е неоснователна. С определение № 38 от 04.02.2013 год. настоящото производство е било спряно до постановяване на тълкувателно решение от Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд по т.8 от предложението, предмет на тълкувателно дело № 1/2013 год. С постановяване на тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.дело № 1/2013 год. на О. на ВКС беше дадено разрешение на поставения въпрос по т.8 на предложението, с което отпадна пречката за движение на настоящото дело, производството по което следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че касационната жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК поради следните съображения: Отрицателният установителен иск е бил предявен на 14.06.2011 год. С определение № 8828 от 16.06.2011 год. по гр.дело № 8929/2011 год. Варненският районен съд е задължил ищците/сега касатори/ да представят актуално удостоверение за данъчна оценка, да посочат цена на иска в размер на данъчната оценка на процесния имот и да представят документ за внесена държавна такса. С молба от 29.06.2011 год. ищците са представили удостоверение за данъчна оценка на ПИ 10135.2515.2023 с площ 213 кв.м./л.52 от делото/, която възлиза на 4 971,90 лева и са посочили същата сума като цена на иска. Тъй като предмет на установителния иск е правото на собственост върху недвижим имот, цената му се определя съобразно чл.69, ал.1, т.2, предл.първо ГПК върху данъчната му оценка, равняваща се на 4 871,90 лева. Следователно, цената на иска е под 5 000 лева. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./ предвижда критерий, който изключва касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. При всички производства, по които е постановено въззивно решение с цена на иска, която не надхвърля определения в чл.280, ал.2 ГПК минимум, касационният контрол е изключен, тъй като по изричното разпореждане на закона производството по такъв спор е двуинстанционно. Касационната жалба е подадена на 30.11.2012 год. при действието на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията след изменението на същата разпоредба /ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./. Меродавна е цената на иска към момента на предявяването му пред първоинстанционния съд, като съгласно чл.70, ал.1, изр.второ ГПК, въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случая, въпросът за цената на иска е бил разрешен окончателно преди първото заседание в първоинстанционния съд и не подлежи на преразглеждане. Върху посочената по-горе цена на иска е била внесена и дължимата държавна такса в нейния минимален размер съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата. Съгласно т.8 на тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.дело № 1/2013 год. на О. на ВКС, въззивното решение, с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено и делото е прекратено, не подлежи на касационно обжалване, ако цената на иска е под 5 000 лева по граждански дела поради ограничението на чл.280, ал.2 ГПК. Предвид на това, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне касационната жалба на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК и да прекрати образуваното въз основа на нея касационно производство като недопустимо. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.