Определение № 1872 от 20.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1594/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Кичукова, чрез процесуален представител, против определение №21 от 09.01.2023г., постановено по адм.д. №805/2022г. по описа на Административен съд-Стара Загора/АС-Стара Загора/. Частният жалбоподател навежда доводи за незаконосъобразност на определението, като противоречащо на приложимите материалноправни разпоредби, които съдът е тълкувал неправилно. Моли за отмяната му и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски. Ответникът –министърът на образованието и науката, чрез процесуален представител в писмено възражение оспорва частната жалба. Не претендира разноски. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение АС-Стара Загора на осн. чл.159, т.1 АПК, е оставил без разглеждане жалбата на Кичукова против мълчалив отказ на министъра на образованието и науката за издаване на холограмен стикер за диплома за висше образование по специалност „Право“ по направено от М. Кичукова искане вх.№94-3036/08.08.2022г. като недопустима и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че предвид нормативната регламентация в Закона за висшето образование /ЗВО/ и Наредба за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища, приета с ПМС №215/12.08.2004г., приложима към датата на подаденото искане, не е налице формиран мълчалив отказ на МОН по направеното от Кичукова искане. АС-Стара Загора е счел, че правоотношението по повод издаването на холограмен стикер за диплома за завършено образователно-квалификационна степен на висше образование, възниква между съответното висше училище и Министерството на образованието и науката/МОН/, а не между студентът и МОН. Според съда не е налице законово предвидено за министъра на образованието и науката задължение да се произнася по подадени молби от студенти за издаване на холограмни стикери, МОН издава холограмен стикер след извършване на необходимите проверки дали обучението е проведено в съответствие със ЗВО и държавните изисквания и го предоставя на висшето училище, а не на студента. Съдът е достигнал до извод, че при липса на предвидено задължение за произнасяне с постановяване на ИАА, респ. при липса на законово установено задължение за извършване на административна услуга- издаване на холограмен стикер по искане на студента, не е налице формиран мълчалив отказ по см. на 58, ал.1 АПК Определението е неправилно. В конкретния казус Кичукова е отправила питане от 23.02.2022г. до министерство на образованието и науката, в което е посочила, че през 2021г. е завършила специалността „Право“ във ВСУ „Черноризец Храбър“ гр.Варна с проведени държавни изпити през декември 2012г., след което няма издадена диплома. Поискала е да бъде проверено дали фигурира в регистрите на завършилите студенти. До Кичукова е изпратено писмо от МОН от 03.06.2022г., в което е посочено, че на 11.03.2022г. чрез информационната система на ВСУ „Черноризец Храбър“ е заявено издаване на холограмен стикер, като при автоматичната проверка системата е установила несъответствие относно данните за проведеното обучение, въведени от висшето училище., като с писмо от 14.04.2022г. висшето училище е предоставило частична информация относно причините за установеното несъответствие, и се очаква то да предостави пълна допълнителна информация относно проведеното обучение. На 08.08.2022г. М. Кичукова на основание чл.7 ЗВО е подала заявление до министъра на образованието и науката за издаване на холограмен стикер по чл.4, ал.4 от Наредба за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища/Наредбата/, в което заявление е посочила, че е завършила бакалавърска специалност ППОР във ВСУ „Черноризец Храбър“ гр.Варна, след което се е обучавала в специалност „Право“ в същия университет като е положила успешно държавните изпити по гражданскоправни, наказателноправни и публичноправни науки през декември 2012г. Към административната преписка в производството пред АС-Стара Загора е представена справка- индивидуален план на М. Кичукова и справка от регистъра на действащите и прекъснали студенти от 11.03.2022г. относно Кичукова. По делото няма данни, че ВСУ в изпълнение на чл.4б, ал.4 от Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища (в приложимата редакция), е представил в министерството на образованието и науката /МОН/ пълен списък на студенти от ВСУ генерирани в регистъра на завършилите студенти, с коментари и допълнителни доказателства за издаване на стикери, в които документи да фигурира М. Кичукова. По делото няма данни МОН по проверка на данните съгласно чл.4б, ал.2 и сл. от Наредбата( в приложимата редакция), да е уведомил писмено ВСУ за установени по отношение на студента Кичукова несъответствия с изискванията на приложимата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „право“ и професионална квалификация „юрист“. Съгласно чл.7 ЗВО висшето училище издава диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование, европейско дипломно приложение, свидетелство за професионална квалификация и други основни документи, определени с наредба, приета от Министерския съвет. В това производство, административно по своя характер, предвид разпоредбата на чл.42, ал.8 ЗВО диплома за завършена степен съгласно чл.7 ЗВО се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение. Според приложимата във вр. с чл.7 ЗВО Наредба за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища, в дипломите за завършена образователно-квалификационна степен на висше образование, под или до снимката на притежателя й висшето училище поставя холограмен стикер( чл.4, ал.4 от Наредбата- в приложимата редакция). След изпълнение на предвидената специална процедура по чл.4б, ал.1-4 от Наредбата( в приложимата редакция), холограмен стикер се предоставя на висшето училище с номера на студента в регистъра, ако обучението е проведено в съответствие със ЗВО и с държавните изисквания (чл.4б, ал.2 от Наредбата- в приложимата редакция). Съгласно чл.4б, ал.5 от Наредбата(в приложимата редакция), холограмният стикер се получава в Министерството на образованието и науката от ректора или от упълномощено от него длъжностно лице в 7-дневен срок от представяне на всички данни и доказателства по ал. 1 или 4, а когато данни за студента не са били представени при условията и по реда на чл. 4а - в двумесечен срок от представяне на всички данни и доказателства по ал. 1. Видно от посочената нормативна уредба, предоставянето на холограмен стикер е част от административното производство по издаване на диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование. Спорен е въпроса относно правомощията на МОН в тази част от процедурата. Според настоящия състав се касае за необвързващо съгласуване на друг орган (мнение) по см. на приложимата обща норма на чл.53, ал.1 АПК, обективирано в холограмния стикер, като материален носител. Това означава, че на основание правилото на чл.53, ал.4 АПК съответното висше учебно заведение независимо от разпоредбата на чл.4, ал.7 от Наредбата (визираща, че диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висше образование без холограмен стикер не се признава от държавата), може да упражни правомощието си по чл.7, ал.1 ЗВО и да приключи процедурата, при действието на разпоредбата на чл.7, ал.3 ЗВО, според която дипломите се признават от държавата, когато обучението е проведено в съответствие с този закон и с държавните изисквания. В конкретния казус по делото пред първостепенния съд не са представени доказателства за проведена и приключила процедура от МОН по см. на ч.4б, ал.2 и сл. от Наредбата( в приложимата редакция), и за упражнени правомощия на ВСУ по чл.7, ал.1 ЗВО т.е. дали на студента М. Кичукова е издадена диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висше образование без холограмен стикер. Едва с частната жалба са наведени доводи и са представени доказателства за издадена диплома за завършена образователно-квалификационна степен за висше образование Магистър по специалност Право, рег.№8-3535/01.06.2022г. без холограмен стикер. В хипотезата на издадена диплома от субекта по чл.7, ал.1 ЗВО, върху която не е поставен холограмен стикер, за нейния притежател ще бъде налице правен интерес да установи, че проведеното от него обучение е съответно на ЗВО и държавните изисквания, за постигане позитивния за него резултат на признаване дипломата от държавата. Подобно производство не е изключено предвид уредбата на сходни обществени отношения в Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (Приета с ПМС № 168 от 14.08.2000 г.). В настоящия случай пред първостепенния съд не само не са събрани относимите за спора установявания относно проведена процедура от МОН по см. на ч.4б, ал.2 и сл. от Наредбата( в приложимата редакция), и за упражнени правомощия на ВСУ по чл.7, ал.1 ЗВО, но и такива относно волята на жалбоподателя в смисъл дали същия иска признаване от държавата на издадена и съответно притежавана от него диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висше образование, или действа от името на ВСУ по см. на чл. 4б от Наредбата (в приложимата редакция) – каквито доводи са изложени в частната жалба. Фактите релевантни за спора предполагат извършване от първостепенния съд на необходимото изследване относно хода на конкретното административно производство между студента и ВСУ по издаване на диплома, и в зависимост от установяванията в смисъл приключило ли е производството, и каква е изразената воля на частния жалбоподател към Министъра на образованието и науката или към МОН с процесното искане, извършване преценка от съда относно характера на оспорения акт, включително във вр. с възможността частния жалбоподател (предвид разпоредбата на чл.6 АПК и принципа за недопускане на дискриминация в качеството му студент в българско висше учебно заведение) да упражни правото си да поиска от МОН признаване (чрез предоставяне на стикер) на вече притежавана от него издадена от българско висше учебно заведение но не призната от държавата диплома. В последната хипотеза МОН дължи произнасяне с изричен акт, и в този смисъл непроизнасянето би представлявало мълчалив отказ за признаване на дипломата и съответно би подлежало на оспорване по реда на чл.145 АПК. В процесния случай без да изясни волята на подателя на жалбата, и без да събере относимите към спора доказателства АС-Стара Загора необосновано е приел, че липсва годен за оспорване АА. Предвид горното обжалваното определение трябва да бъде отменено като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение жалбата на М. Кичукова, като съдът следва да изпълни задължението си по чл.158, ал.1 вр. чл.150, ал.1, т.5, 6 и 7 АПК и по чл.152, ал.4 АПК, след което извърши преценка за допустимост по реда на чл.159 АПК при съобразяване с мотивите на настоящото определение и съобразно приложимата правна уредба вкл. предвид измененията на Наредба за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища -ДВ. бр.57 от 22 юли 2022г., изм. ДВ. бр.97 от 6 декември 2022г., и евентуално разгледа спора по същество. Разноски в настоящото производство не са претендирани и не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. второ, вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение