Определение № 803 от 21.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 150/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение № 158 от 20.10.2010г. по т. д. №355/10г. на Варненски апелативен съд. Ответникът по касация- [фирма] – [населено място], чрез процесуалния си представител – адв. З. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Касаторът в своето изложение по реда на чл.285, ал.3, т.1 ГПК е развил доводи, за това че въззивният съд е постановил решението си при несъобразяване с предявения иск по чл.55, ал.1 ЗЗД/ така разглеждан от първата инстанция/, като е разгледал иск по чл.59 ЗЗД, какъвто не е бил предявен, поради което и решението му е недопустимо. В тази връзка страната е развила основанията по чл.280 ГПК, като ги е разделила на две групи – такива относими към иск по чл.59 ЗЗД и такива по чл.55, ал.1 ЗЗД, а е мотивирала този подход с това, че за нея не е ясно какъв иск е разгледан. Развити са и доводи във връзка с постановеното решение, в частта по чл.86 ЗЗД- по основанията по чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК. Страната е изложила и доводи свързани с приложно поле на касационно обжалване по отношение на решението в частта му за разноските. С оглед възприетото с т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора/ а в случая е обоснован правно именно такъв довод/. Задължение за въззивният съд е както да посочи правната квалификация на иска, / поради положението му на инстанция разглеждаща спора по същество/, така и да разгледа предявения иск, съобразно изложеното в исковата молба, от която има задължение да изведе и правното основание на предявения иск. Това задължение произтича, както от функцията му на въззивен съд, така и поради императивното изискване за валидност на сезирането – преценка предхождаща тази по разглеждането на спора по същество. С оглед изложеното, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради вероятната му недопустимост. Като съдържащо и претенции/ за лихва и разноски/, обвързани с правния резултат от разрешаване на иска решението следва да бъде допуснато изцяло до касационно обжалване. По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на касационно обжалване, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакувания съдебен акт.На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 703.67лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение