Определение № 11795 от 04.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8518/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на З. С. С., чрез пълномощника си, срещу определение № 1003 от 10.06.2024 г. по а. н. дело № 301/2024 г. на Административен съд – Перник. В нея се излагат доводи за неправилност на съдебния акт и се иска да се отмени, като се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – директорът на Регионална дирекция по горите – Кюстендил, не е изразил становище по нея. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Перник е оставил без разглеждане искането на З. С. С. за възобновяване на административно наказателното производство по а. н. д. № 690/2023 г. на Районен съд – Кюстендил, приключило с влязло в сила решение № 321 от 11.12.2023 г., като недопустимо и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че искането за възобновяване е подадено от надлежна страна, срещу влязло в сила решение на районен съд, но извън едномесечния срок от узнаване на обстоятелството, за което иска отмяна на основание чл. 70, ал. 2, т. 3 от Закона за административните нарушения и наказания. По делото е установено, че с решение № 321 от 11.12.2023г. по а. н. дело № 690/2023 г. на Районен съд – Кюстендил, оставено в сила с решение № 433 от 29.02.2024 г. по к. а. н. дело № 16/2024 г. на Административен съд – Кюстендил, е потвърдено Наказателно постановление № 19 от 17.05.2023 г., издадено от директора на РДГ – Кюстендил, с което на З. С. С., за нарушение по чл. 50, ал. 11 от Наредба № 8 за сечите в горите, на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. След влизане на решението в сила на 29.02.2024 г., З. С. е подал искане за възобновяване на административнонаказателното производство, чрез директора на РДГ – Кюстендил, с вх. № РДГ07-2345 от 27.03.2024 г., на основание чл. 71, ал. 2, т. 7 ЗАНН поради открити нови обстоятелства, които представляват и нови доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина. В искането си е посочил, че новите обстоятелства се състоят в проведени разговори непосредствено след постановяване на решението на АС – Кюстендил от 29.02.2024 г. със служители при РДГ – Кюстендил, участвали при съставяне на констативния протокол в административнонаказателното производство, при които искателят установил, че на служилите е било известно, че нарушението за което е санкциониран, е открито на по-ранна дата от посочената в констативния протокол. Съдът е обсъдил подробно законовите предпоставки за допустимост на искането за възобновяване и правилно е приел, че искането е подадено от надлежна страна по чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗАНН, срещу влязъл в сила съдебен акт по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗАНН, който подлежи на проверка в производство по възобновяване по реда на Глава трета, Раздел VIII ЗАНН. Съдът е приел, че не е налице третата предпоставка за допустимост – подаване на искането за възобновяване в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството по чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗАНН. Съдът е изложил съображения, че към искането не са приложени писмени доказателства, от които да се установи моментът на узнаване на соченото като ново обстоятелство. Посочил е, че ЗАНН не регламентира по какъв начин следва да са установени новите обстоятелства или доказателства, нито по какъв начин да бъдат закрепени, така че да е възможна проверка относно спазване на преклузивния едномесечен срок по чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗАНН. В тази връзка съдът е приел, че в хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗАНН, на основание чл. 84 ЗАНН, следва да се приложи разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс, т.е. сочените нови обстоятелства или нови доказателства трябва да бъдат установени чрез разследване или с влязъл в сила акт, каквито в случая не са налице. Приел е също, че твърдението за проведен разговор със служители на РДГ - Кюстендил не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗАНН и в тази връзка искането се явява преждевременно заявено, т.к. произнасянето по същество би преградило възможността да се иска повторно такова след доказано наличие на сочените нови обстоятелства или доказателства. В допълнение съдът е приел, че описаните като нови обстоятелства в заявлението, свързани с датата на откриване на нарушението, всъщност са били наведени при редовното разглеждане на спора по законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, събирани са доказателства в тази насока и са били предмет на подробно обсъждане от съда, като в производството по възобновяване не са налице данни нито се представят доказателства, че е опровергана материалната доказателствена сила на констативния протокол, въз основа на който е съставен актът за установяване на административно нарушение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че изводите на съда за недопустимост на искането за възобновяване поради изтичане на преклузивния срок по чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗАНН са неправилни. Възобновяване на административнонаказателното производство е извънинстанционно съдебно производство, чрез което се инициира преразглеждане на въпроса за законосъобразността на акт, с който е приключило редовното административнонаказателно производство и съответно засяга стабилитета на влезлия в сила акт на административнонаказващия орган или съда. В този контекст правната регламентация, дадена в Глава трета, Раздел VIII, чл. 70 - 73 ЗАНН, следва да се прилага стриктно, при стеснително тълкуване по отношение на актовете, които подлежат на проверка по този ред, основанията за възобновяване, субектите, които са легитимирани да подадат искане и преклузивните срокове, в които могат да го направят. Съгласно чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗАНН административнонаказателното производство подлежи на възобновяване, когато се открият нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни на нарушителя, наказващия орган или съда при постановяване на акта. Съдът неправилно е приел, че след като в хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗАНН не е предвиден ред, по който се откриват новите обстоятелства или доказателства, трябва да намери приложение редът, предвиден в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 3 АПК - чрез разследване или с влязъл в сила акт, с който обвързал началото на срока по чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗАНН. Аргументите в тази насока е извел от ТР № 3 от 22.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г. Противно на приетото от съда, в ТР № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г. изрично е посочено, че: “Чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 70, б. "в" от ЗАНН (аналогичен на разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗАНН) са почти идентични по съдържание. И двете разпоредби регламентират основания за възобновяване на наказателното производство, съответно на административнонаказателното производство, при разкриване на новооткрити обстоятелства или доказателства. Разлика се констатира единствено по отношение на начина, по който се разкриват новооткритите обстоятелства или доказателства - НПК изисква те да бъдат установени чрез разследване, каквото условие ЗАНН не поставя.“ В съдебната практика на Върховния касационен съд трайно се приема, че хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК за възобновяване на наказателното дело съдържа две законови предпоставки, които трябва да са налице задължително и кумулативно - чрез разследване да се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил атакувания съдебен акт и те да имат съществено значение за делото. Обстоятелствата са "разкрити чрез разследване" при провеждането на друго наказателно производство, след процес, протекъл по реда на АПК или ГПК, както и при прокурорска проверка, вкл. и по повод привеждане в изпълнение на осъдителен съдебен акт. От значение е дейността по разкриването им да е осъществена от легитимен орган и по определен процесуален ред, за да се гарантира обективност и достоверност на новооткритите факти и обстоятелства - в този смисъл е Решение № 372 от 28.06.2024 г. на ВКС по н. д. № 364/2024 г., I н. о., НК и цитираната в същото съдебна практика. В чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗАНН обаче не е предвидено като условие за допустимост установяването на неизвестните на съда обстоятелства и доказателства да бъдат установени чрез разследване или с влязъл в сила съдебен акт. Както се посочи по-горе, разпоредбите на чл. 70 – 73 трябва да се прилагат стриктно, поради което съдът неправилно е разширил изискванията на разпоредбата като е въвел условие за допустимост на искането за възобновяване - твърдените нови обстоятелства или доказателства да са установени само чрез разследване по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК или с влязъл в сила акт. В тази насока и в контекста на цитираната съдебна практика по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, въпрос по същество, а не по допустимост е дали начинът, по който са установени новите обстоятелства или доказателства гарантира тяхната обективност и достоверност, така че да не се допусне неоснователна отмяна на влезлия в законна сила акт по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗАНН. В тази връзка съдът неправилно е приел също, че при липса на данни за проведено разследване за установяване на твърдените нови факти и обстоятелства, искането за възобновяване е недопустимо по съображения, че е подадено преждевременно. В чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗАНН е предвидено, че искането за възобновяване може да се направи в едномесечен срок от узнаването за обстоятелствата по чл. 70, ал. 2, т. 3. Съдът правилно е посочил, че по делото липсват доказателства относно твърдения момент на узнаване на възприетите като нови обстоятелства, с които е мотивирано искането за възобновяване. Това обстоятелство обаче само по себе си не е достатъчно да се приеме, че искането за възобновяване е подадено извън едномесечния срок по чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗАНН. Не е допустимо да се подаде искане за възобновяване, ако решението, чиято отмяна се иска, не е влязло в сила, съответно най-ранният начален момент, от който започва да тече преклузивният срок е влизане в сила на акта по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗАНН. В случая решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 29.02.2023 г., следователно от този момент е възникнало правото на лицето по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗАНН да иска възобновяване на административнонаказателното производство. Искането за отмяна е подадено на 27.03.2024 г., т. е. в рамките на едномесечния срок по чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗАНН. Развитите съображения в обжалваното решение относно спорните въпроси налице ли са нови обстоятелства или са били известни на страната още по време на редовното производство, отговарят ли на критериите за "нови обстоятелства или доказателства" по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗАНН, допустими ли са способите за доказването им, са релевантни към съществото на искането за възобновяване, поради което не се обсъждат от касационната инстанция. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.