Определение № 2156 от 05.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1282/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на „Надежда Ви Строй“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, чрез адв. Петрова, против определение № 1588 от 12.12.2024 г., постановено по адм. д. № 899/2023 г. по описа на Административен съд – София област. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила и се иска отмяната му със законните последици. Ответниците началник на РДНСК - Софийска област и Община Божурище не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображенията: С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на „Надежда Ви Строй“ ЕООД против заповед № ДК-07-Сф-67/13.06.2023г. на началника на РДНСК Софийска област, с която е отказано издаване на разрешение за ползване на строеж „ремонт на уличен водопровод и цялостно преасфалтиране на участък от [улица]от о.т.57 – о.т. 30, [населено място], община Божурище” и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорения отказ засяга права и законни интереси само на лицата субекти в административното правоотношение, като такъв е единствено възложителя по смисъла на чл. 161 ЗУТ, а именно: Община Божурище. Обжалваното определение е законосъобразно като постановено в съответствие с материалния закон. Решаващият правен извод на административния съд за липса на активна процесуална легитимация за „Надежда Ви Строй“ ЕООД да оспорва процесния отказ е изведен при правилно тълкуване нормите на чл. чл. 177, ал. 1 във вр. с ал.2 ЗУТ и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи. Безспорно е, че административното производство е образувано по заявление на възложителя на строежа Община Божурище, който се явява и адресат на разрешението за строеж / РС №220/18.08.2022г./, поради което само общината е активно легитимирана да обжалва процесния отказ. В това производство страни са възложителят на строежа като заявител и органът, компетентен съгласно чл. 177, ал. 2 да издаде разрешение за ползване. Следователно процесния отказ може да се оспори само от лицата по чл. 177, ал. 1 във вр. чл. 161, ал. 1 ЗУТ, в какъвто смисъл е трайната съдебна практика на Върховния административен съд. Жалбоподателят „Надежда Ви Строй“ ЕООД има качеството на проектант и изпълнител на обекта, поради което не разполага с активна процесуална легитимация да оспори материализирания в процесната заповед № ДК-07-Сф-67/13.06.2023г. на началника на РДНСК Софийска област отказ. Твърденията в частната жалба за настъпване на негативни за „Надежда Ви Строй“ ЕООД последици от процесния отказ не обосновават наличие на правен интерес от оспорването му, тъй като се базират на договорни отношения между „Надежда Ви Строй“ ЕООД и Община Божурище, които се явяват ирелевантни в административното производство. При постановява на определението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, поради което обжалваното определение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,