Решение № 15483 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10881/2013 г.

Решение № 15483 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10881/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 257 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по предявен иск (именуван жалба) от Пламен Николаев Петков от гр. Русе против отказ на министъра на културата да върне иззетите вещи, предмет на НАХД № 516/2012 г. на Районен съд - Русе. Излага твърдения, че срещу него е било издадено наказателно постановление, по което е било образувано НАХД № 516/2012 г. на Районен съд - Русе, с твърдяни допуснати административни нарушения по Закона за културното наследство. С наказателното постановление е поискано отнемане в полза на държавата на описаните в него предмети, иззети при претърсване на дома му. След като наказателното постановление е било отменено от районния съд, жалбоподателят е депозирал молба до министъра на културата на РБ с искане иззетите вещи, предмет на наказателното постановление, да му бъдат върнати. До настоящия момент молбата му не е удовлетворена, поради което обжалва мълчаливия отказ на министъра да му бъдат върнати иззетите предмети. Иска да бъде отменен мълчаливия отказ по молбата му за връщане на предметите и преписката да бъде върната за произнасяне по същество. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по делото - министър на културата на РБългария, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Господинова. Твърди, че искът е недопустим като просрочена. Ако същата се приеме за допустима, счита, че следва да бъде отхвърлена. Министърът на културата няма задължение да съхранява вещи - културни ценности, поради което с протокол ги е предал на Регионален исторически музей - Русе. За вещи, които се съхраняват извън Министерство на културата, не трябва да бъде сезиран министъра. От представените по делото доказателства се установява следното: В хода на досъдебното предварително производство по преписка № 674/2010 г. по описа на Окръжна прокуратура - Русе, от Пламен Николаев Пенков са иззети голямо количество движими вещи - монети, пластики, икони и др. За част от тях е образувано наказателно производство пред Окръжен съд - Русе за престъпление по чл. 278а, ал. 4 от НК. За други 67 бр. предмети, представляващи съвременни фалшификати, които не представляват културна ценност по смисъла на Закона за културното наследство (ЗКН) и 57 бр. монети, наказателното производство по преписка № 674/2010 г. за престъпление по чл. 278а, ал. 4 от НК е прекратено с постановление от 15.12.2010 г. Препис от материалите от преписката са изпратени на министъра на културата за преценка относно наличието на извършени административни нарушения и провеждане на административно-наказателно производство. След запитване от зам. министъра на културата във връзка със съхраняване на тези предмети, прокурор от ОП - Русе е отговорил с писмо изх. № 674/10 от 27.01.2011 г. Посочил е, че след издаване на постановление от 15.12.2010 г. по преписка № 674/2010 г. Прокуратурата на РБ няма правомощия по отношение на тези веществени доказателства и одобрява предложението, предметите да бъдат предадени за съхранение на Регионалния исторически музей - Русе. С протокол от 27.01.2011 г. Главен инспектор при Министерство на културата е предал в Регионалния исторически музей - Русе веществените доказателства, изпратени на министъра на културата. В рамките на правомощията си и след преценка на доказателствата, зам. министъра на културата е издал наказателно постановление № 11/25.05.2011 г., с което на Петков са наложени наказания глоба за различни административни нарушения по Закона за културното наследство и са отнети в полза на държавата изрично посочените в наказателното постановление предмети, идентични с изпратените от ОП - Русе. След подадена жалба от Пламен Пенков срещу наказателното постановление, с решение № 1025 от 23.10.2012 г. по НАХД № 516/2012 г. на РРС наказателното постановление е отменено. Решението е влязло в сила на 23.11.2012 г. В мотивите на решението съдът е приел, че вменените на наказаното лице нарушения по чл. 224, чл. 225 и чл. 226 от ЗКН не са доказани несъмнено и категорично. С молба вх. № 94-00-709/8.05.2013 г. Пламен Петков е поискал от министъра на културата да му бъдат върнати отнетите вещи с НП № 11/25.05.2011 г. Поради липсата на отговор на молбата му, той е подал жалба срещу мълчаливия отказ на министъра, вх. № 94-00-709/16.07.2013 г., предмет на настоящото производство. Изложените от ищеца обстоятелства и направени искания съдът квалифицира по чл. 257 от АПК. Касае се до осъдителен иск, предявен от лице с правен интерес и неограничен със срок на предявяване, съгласно който се иска да бъде задължен (осъден) ответника да върне иззетите вещи по отменено наказателно постановление. В случая не е налице мълчалив отказ на ответника по следните съображения: Предмет на защитата по чл. 257 от АПК е задължението на административния орган да извърши дължими по закон действия, т.е. действия по изпълнение на своите законни правомощия. Производството по чл. 257, ал. 1 от АПК дава процесуална възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията, в хипотезата, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт действия. Следователно е необходимо наличие на такова защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административни орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Задържането на веществените доказателства е извършено от административния орган - министъра на културата на РБ, на основание чл. 41 във вр. с чл. 20, ал. 1 ЗАНН, постановяващ, че при констатиране на административни нарушения веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението, могат да се отнемат и задържат. Самото изземване и предаването на вещите за съхранение са фактически действия, извършени от административния орган. С оглед на това изложените твърдения от жалбоподателя в първоначалната му искова молба (жалба) и в уточнението към нея, подадено на 12.03.2014 г., съдът преценява като иск срещу бездействието на административния орган по задължение, пряко произтичащо от нормативен акт - чл. 54 ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, когато се установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, наказващият орган прекратява преписката с мотивирана резолюция, като постановява да се върнат иззетите вещи, освен ако притежаването им е забранено, или да се заплати тяхната равностойност в случаите на чл. 46, ал. 4. В случая не административнонаказващият орган, а съдът с влязъл в сила съдебен акт е приел, че извършените от Петков деяния не са административни нарушение по чл. 224 - 226 от ЗКН. В изпълнение на законовото задължение министърът на културата е бил длъжен да прекрати преписката и да върне на Пламен Пенков отнетите вещи. За периода от 22.11.2012 г. до настоящия момент към преписката не са представени доказателства за правното основание, на което тези вещи са задържани от административния орган. Неоснователно е възражението на ответника, че не е негово задължението за връщане на движимите вещи, а те следва да се търсят от историческия музей, в който са предадени на съхранение. Действието по предаване на вещите в музея е било с цел тяхното опазване и съхранение. След отпадане на правното основание за задържането им, е отпаднала необходимостта от това съхранение и министърът на културата следва да ги изземе обратно и да ги върне на техния собственик. Последният няма право да ги търси и получи от посочения музей, поради това че не той ги е предоставил за съхранение. В настоящия случай не е постановена мотивирана резолюция на министъра по чл. 54 ЗАНН за прекратяване на административнонаказателната преписка. Резолюцията по чл. 54 ЗАНН, която би трябвало да включва съгласно същия текст и разпореждане да се върнат иззетите вещи, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а акт на административнонаказващия орган по ЗАНН, който не подлежи на контрол по реда на АПК /Определение № 2925 от 20.03.2006 г. по адм. д. № 1647/2006 г., I отд. на ВАС/. Отказът за произнасяне по част от посочените въпроси в чл. 54 ЗАНН не представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, поради това че мълчалив отказ би бил налице, само когато сезираният орган има правомощие да се произнесе с индивидуален административен акт. Предвид изложеното съдът намира, че непроизнасянето с резолюция от страна на административния орган не подлежи на съдебно оспорване. Наличието на такава резолюция не е определящо за възникването на правото на засегнатото лице. Правото да получи обратно вещите си произтича пряко от закона, а не от произнасянето на органа с мотивирана резолюция. Неизпълнението на фактическите действия по връщане на иззетите движими вещи, пряко произтичащо от закона, може да бъде предмет на оспорване чрез осъдителния иск по чл. 257 АПК. Предвид изложените доводи, предявеният иск по чл. 257 АПК се явява основателен и следва да бъде уважен. Поради наличие на основанията на чл. 54 от ЗАНН, министъра на културата следва да бъде задължен да върне на Пламен Николаев Петков иззетите вещи, описани в НП № 11/25.05.2011 г., издадено от заместник-министъра на културата. Водим от горното и на основание чл. 257, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,