Определение № 13072 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11764/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 и следв. във връзка с чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и с чл. 59б, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по частна жалба на директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Шкодрева, срещу определение № 9767 от 09.11.2023 г., постановено по административно дело № 10700/2023 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което по искане на Медицински център за очно здраве „Фокус“ ЕООД е спряно допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на заповед за отказ за сключване на договор за извършване на амбулаторни процедури с НЗОК (Националната здравноосигурителна каса) № РД 15-1375/26.10.2023 г. на директора на СЗОК. По съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост частният жалбоподател претендира отмяна на обжалваното определение. Ответникът – Медицински център за очно здраве „Фокус“ ЕООД, действащ чрез пълномощника адвокат Карадимов, в срока по чл. 232 от АПК в писмен отговор е аргументирал теза за неоснователност на частната жалба и правилност на оспореното определение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, за процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед от 26.10.2023 г. административният орган е отказал да сключи нов договор с Медицински център за очно здраве „Фокус“ ЕООД за оказване на болнична медицинска помощ за амбулаторни процедури №№ 19, 20 и 21, по съображения, че лечебното заведение не разполага със собствена клинична лаборатория, а тази, за която има обезпечено ползване по договор със СМДЛ „Рамус“ ООД, не се намира на територията на Медицински център за очно здраве „Фокус“ ЕООД. Заповедта е издадена на основание чл. 59б, ал. 2 от ЗЗО. Съгласно ал. 3 на същия член заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на АПК, като оспорването не спира изпълнението й. За да уважи инкорпорираното в жалбата на лечебното заведение срещу заповедта особено искане за спиране на изпълнението й, при условията на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК първоинстанционният съд е приел, че за Медицински център за очно здраве „Фокус“ ЕООД ще настъпят значителни и трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на административния акт. АССГ е посочил, че то води до невъзможност на лечебното заведение да сключи последващ договор за изпълнение на медицински дейности, тъй като съгласно чл. 59б, ал. 5 от ЗЗО, възпроизведен в текста на чл. 24, ал. 2 от НРД за МД за 2023-2025 г., предметът на договорите и допълнителните споразумения, сключени с РЗОК, не може да се разширява, т.е. не може да бъдат сключвани допълнителни споразумения за дейности, които не са извършвани през предходната година. Поради предварителното изпълнение на процесната заповед на директора на СЗОК лечебното заведение няма да може да изпълнява амбулаторни дейности, поради което за 2024 г. същото ще бъде лишено от възможността да сключи договор с НЗОК, поради неизвършване на аналогични дейности през предходната година. Съдът е приел и, че за лечебното заведение ще настъпят неимуществени вреди поради невъзможността за пациентите му да се възползват от правото си на избор на болнична помощ, заплащана от НЗОК; при извършване на свободен избор на лечебно заведение, също нямало право да откаже лечение; при положение, че пациентът е избрал да се лекува в дружеството-ответник по частната жалба и предоставената му болнична помощ се заплаща от НЗОК, пациентът не може да бъде задължен да продължи лечението си на друго място вече при условията на платено лечение; продължаването на дейността на лечебното заведение е в обществен интерес, защото е предпоставка за реализиране на правата на здравноосигурените лица да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е съобразил относимите фактически обстоятелства за спиране на предварителното изпълнение и е направил материално законосъобразна преценка за възможността да настъпят значителни и трудно поправими вреди за Медицински център за очно здраве „Фокус“ ЕООД, който при същите условия за ползване на клинична лаборатория е бил досегашен договорен партньор на Касата за оказване на болнична медицинска помощ по посочените по-горе амбулаторни процедури. Отчетено е естеството на административния акт, рефлектиращо тежко и ограничително върху дейността на лечебното заведение, което ще доведе до сериозни затруднения във функционирането му и до значими имуществени вреди и неимуществени такива от репутационен характер. Касае се за драстично намаляване на дейността на медицинския център, водещо и до недолекуване на пациенти със започнато лечение и съответно, до опасно влошаване на тяхното здраве (т.е., предварителното изпълнение на процесната заповед рефлектира негативно и върху обществения интерес), както и до сериозно уронване на престижа на медицинската практика. Съдът обосновано и материално законосъобразно е ценил последиците от предварителното изпълнение на административния акт в дейността на лечебното заведение, и е извел правилен извод за основателност на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта при условията на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК, поради което определението му следва да бъде оставено в сила. В случая е оправдано и в унисон с изискванията на чл. 6 от АПК изпълнението на процесната заповед да бъде спряно до окончателното решаване на въпроса със законосъобразността й. В същия смисъл е и определение № 7180/14.05.2019 г. по адм. дело № 4683/2019 г. на ВАС, VІ отд., постановено по сходен казус. За пълнота трябва да се отбележи, че останалите доводи на частния жалбоподател са относими към законосъобразността на административния акт по същество, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,