Определение № 10543 от 08.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9087/2024 г.

Производството е по чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. В., понастоящем в Затвора в [населено място], против Определение № 2032/10.06.2024 г. постановено по адм. дело № 1025/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е върнато искане с вх. № 7259/08.05.2024 г. за отмяна на влезли в сила съдебни актове – Определение № 169 от 15.01.2024 г. и Определение № 398 от 30.01.2024 г. постановени по адм.дело 1025/2023 г. по описа на АдмС - Плевен. В частната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение, претендира се отмяната му. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема частната жалба за подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е образувано по искова молба на Г. В. насочена срещу конкретно физическо лице, служител на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с цена на иска 26 000 лв. във връзка с твърдени незаконосъобразни умишлени действия, целящи да осъществят тормоз и унижение по отношение на ищеца. С Определение №169 от 15.01.2024 г. по адм.дело 1025/2023 г. по описа на Адм.съд - Плевен е върната исковата молба на В., поради неизпълнение на указания за заплащане на държавна такса в размер на 10 лв. и непосочване на надлежен ответник съгласно чл. 205, ал.2 от АПК във вр.с чл. 129, ал.3 от ГПК и е прекратено производството по делото. С Определение № 398 от 30.01.2024 г. е постановен отказ от освобождаване от държавна такса и е оставена без разглеждане частната жалба на В. срещу Определение № 169 от 15.01.2024 г. Съставът на АдмС - Плевен е дал указания на Г. В. да отстрани констатираните нередовности в искането за отмяна, като посочи точно, ясно и мотивирано основанията за отмяна по реда на чл.239 от АПК, както и да внесе държавна такса в размер на 30 лв. по сметката на Върховния административен съд. Съдът е приел, че въпреки депозираното уточнение от дата 05.06.2024 г., нито едно от дадените указанията не е изпълнено – не е внесена държавната такса по производството по отмяна и не е посочено мотивирано основание за отмяна на влезлите в сила определения, чиято отмяна се иска. С оглед на горното, съставът на АдмС - Плевен е върнал искането на В. на основание чл.213а, ал.1, изр.второ във вр.с чл.242, ал.1 от АПК. Атакуваното определение е правилно. В нормата на чл. 237, ал. 1 АПК са посочени съдебните актове, които подлежат на отмяна по реда на извънредния способ - влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Касае се за извънреден извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, въз основа на конкретни и лимитативно предвидени основания по чл. 239 АПК. Правилно първостепенният съд е констатирал, че искателят не е отстранил констатираните нередовности във връзка с изискването на закона за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна – чл.241 от АПК. Указанията за заплащане на държавна такса също са законосъобразни, тъй като за образуването на производство по отмяна на влязъл в сила съдебен акт се дължи държавна такса на основание чл. 242а, изр. първо от АПК, в посочения в нормата размер - 30 лева. Въпреки твърденията на частния жалбоподател за затруднено материално положение, на настоящия състав служебно е известно от водените множество дела от В., че са налице данни за притежаване на недвижими и движими вещи, които независимо, че са възбранени, запорирани или ипотекирани, не съществува невъзможност за получаване на доход от тях. При тези данни, обосновано с оглед доказателствата и в съответствие със закона, съдът е дал указания за заплащане на държавна такса и да изложи точно и мотивирано основанията за отмяна – съгласно чл.241 и чл.242а от АПК, предвид което настоящият състав намира, че постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,