Определение № 553 от 15.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 2432/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] София срещу Решение № 1572/20 юли 2016 г. на Софийския апелативен съд по в.т.д.№ 4812/2015 г. на 3 състав, с което е потвърдено Решение № 1431/3 септември 2015 г. по т.д.№ 5763/2014 г. на СГС, 13 състав на VІ ТО. С първоинстанционното решение дружеството-касатор е осъдено да заплати на [фирма] София сумата 27226,62 лв. заплатена такса достъп, определена с Решение № Ц 33/14.9.2012 г.за периода от 18 септември 2012 г. до 30 април 2013 г. включително със законната лихва от 4.9.2014 г. до окончателното плащане на сумата и 3221,18 лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляващи законна лихва върху главницата за периода от 6.7.2013 г. до 3.9.2014 г. включително. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и евентуално неправилно по съображения за нарушение на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК в изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси. Ответникът по касация [фирма] София изразява становище в срока за отговор на касационната жалба, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Настоящият съдебен състав предвид данните по делото и доводите на страните намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК във вр.чл. 60 ал.6 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на Софийски апелативен съд и се явява процесуално допустима. Служебното задължение на съда да следи за спазване на съществени процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото се разпростира и във фазата на селектиране на касационната жалба по чл.288 ГПК според указанията на ВКС в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК – т.1. В отклонение от задължението да обсъди в мотивите си и да се произнесе съгласно ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г. по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения, от които зависи изходът на спора по конкретното дело, въззивният съд не се е произнесъл по възражението на въззивника в жалбата за недопустимост на първоинстанционното решение поради разглеждането на иска на непредявено основание. Оплакването за произнасяне по непредявен иск се съдържа в т.8 на въззивната жалба на [фирма]. От мотивите на обжалваното въззивно решение е видно, че доводът за недопустимост не е обсъден от САС, който се е ограничил с декларативния извод за допустимост на обжалваното пред него решение на Софийски градски съд, който за да уважи иска срещу касатора е приел, че същият не дължи претендираната сума за достъп до електроразпределителната мрежа поради обстоятелството, че законът е овластил държавен регулаторен орган да определя временни цени за услугата, решението на ДКЕВР ІІ-33/14.9.2012 г. е отменено в частта за вятърни електрически централи, работещи до и над 2250 МВтч с влязло в сила решение на ВАС, отмяната има обратно действие и съдебният състав не намира основание да приеме, че е възникнало основание за плащане, нито че съществува такова в определения от административния орган размер. Процесната сума е заплатена и в тежест на ответника е да докаже съществуването на причина да задържи полученото без основание. Не е проведено разграничение между хипотезите на престация при начална липса на основание и такава на отпаднало основание. С оглед на възпроизведените мотиви на първоинстанционния съдебен акт би могло да се приеме, че искът е уважен за парична престация при начална липса на основание, подлежаща на връщане, въпреки сочената от СГС правна квалификация – чл.55 ал.1 пр. 3 ЗЗД. Макар да препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт, потвърден от него като правилен, в съответствие с предвидената в чл.272 ГПК възможност, въззивният съд в своите собствени мотиви е приел, че с отмяната на индивидуалния административен акт за определяне на временни цени за достъп с влязло в сила решение на ВАС с обратно действие са заличени последиците от решението на ДКЕВР и с това отпада основанието за начисляване на цени за достъп. Изложените обстоятелства кореспондират с хипотезата на пр.3 на чл.55 ал.1 ЗЗД – получено на отпаднало основание. При съществуваща с оглед на изложеното вероятност въззивното решение да е недопустимо в хипотезата на произнасяне по непредявен иск, същото следва да бъде допуснато до касационен контрол, а преценката за допустимостта му ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение