Определение № 114 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 28/2009 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК. Н. А. Ф. от гр. В. е обжалвала определението на Варненския окръжен съд № 8* от 19.11.2008г. по въззивно гр.д. 1699/2008г. Частната жалба е подадена в срок срещу определение, постановено от въззивен съд, с което се прегражда развитието на производството и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С обжалваното определение Варненският окръжен съд е върнал като недопустима частната жалба вх. № 4* от 17.11.2008г., подадена от Н. А. Ф. против определението, постановено в съдебно заседание на 04.11.2008г. по гр.д. № 1699/2008г., с което не са уважени доказателствени искания. Разпореждането за връщане на частната жалба е правилно. Съгласно чл. 274 ал.1 ГПК, който е приложим по отношение на определенията по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК, постановени за пръв път от въззивен съд след 01.03.2008г., частни жалби могат да бъдат подавани срещу две групи определения - преграждащите развитието на процеса и изрично посочените в закона. Определението, с което се отказва събиране на доказателства не е от тази категория, то нито прегражда развитието на делото, нито подлежи на самостоятелно обжалване. Правилността му може да бъде проверена единствено при обжалване на самото решение. Следователно правилно въззивният съд е разпоредил връщане на частната жалба поради процесуалната й недопустимост и не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Изложените в частната жалба до ВКС съображения са относими както вече се посочи към правилността на решението по делото и следва да се релевират като основание за отмяна при евентуалното му касационно обжалване, но не могат да бъдат съобразени в настоящото производство, което има за предмет единствено допустимостта на частната жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение