Определение № 171 от 01.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 914/2016 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 7105/22.06.2017г. по вх. рег. на ВКС, подадена от А. Т. и Ж. Т., чрез пълномощника адв. Е. И., с искане за допълване на решение № 125 от 01.06.2017г. по т.д. № 914/2016г. на ВКС, II т.о., в частта за разноските. Молителите искат да им бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, както следва: 3000 лв. за първоинстанционното производство пред Пловдивски районен съд по гр.д. № 4578/2014г. и на осн. чл. 38, ал.1,т.2 ЗА във вр. с чл. 36, ал.1 ЗА възнаграждение, изчислено съобразно Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за производството пред въззивната инстанция по в.гр.д. № 2131/2015г. на Пловдивски окръжен съд. Ответната страна - [фирма], представя отговор, в който излага доводи за частична основателност на молбата по чл. 248 ГПК. Смята, че с оглед изхода на делото, на молителите следва да се присъдят още 1936.10 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за първа и втора инстанции. Същевременно банката прави изявление за прихващане /компенсиране/ със сумата от 3 499.32 лв.,представляваща разноски, за която ищците са осъдени в нейна полза с решението на касационната инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като констатира, че молбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, я намира за редовна и допустима. По същество същата се явява основателна. Производството по т. д. № 914/2016 г. по описа на ВКС, ТК, II отд. е образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 18 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 2131/2015 г. на Пловдивски окръжен съд. С решение № 125/01.06.2017г. постановено по т. д. № 914/2016 г. на ВКС, по реда на чл.290 ГПК, частично е отменено въззивното решение и е постановено ново, с което е отхвърлен отрицателният установителен иск на А. и Ж. Тилеви за установяване липсата на вземания на У. Б.“ АД срещу тях за сумите: 25 000 лв. остатък от главница по договор за банков кредит № 131/27.04.2004г., разноски по кредита в размер на 563.48 лв. и законна лихва върху главницата за период на забава- 20.10.2005г.- 25.11.2013г. до размера на 7 607.11 лв., като погасени по давност. В останалата част въззивното решение е потвърдено. Касаторът е осъден да заплати на ответниците в касационното производство сумата от 2040 лв., представляваща припадаща се част от платено възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. С оглед на това настоящият състав намира за необходимо да се произнесе по направените искания за присъждане на адвокатски хонорар в полза на А. Т. и Ж. Т. за производствата пред първата и въззивната инстанции. Уважената част от иска им, съгласно решението на ВКС е в размер на 20 121.03 лв., което представлява 37.76% от общата цена на предявения от тях иск в размер на 53 292.14 лв. Това е и процентът на припадащата им се част от сторените разноски. Следователно припадащата се част от дължимото адвокатско възнаграждение за първата инстанция е в размер на 1 132.80 лв., а това за въззивната – 803.82лв., изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищците са представили своевременно пред всяка от инстанциите договори за правна помощ и са направили искане за присъждане на съответните разноски, поради което решение № 125/01.06.2017г. постановено по т. д. № 914/2016 г. на ВКС следва да бъде допълнено, като на ищците се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 936.62 лв. за първоинстанционното и въззивното производство. Водим от изложеното, състав на ВКС, II т. о.