Определение № 1121 от 11.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 553/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. П. Т. срещу решение № 1768 от 30.12.2009 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 1510 от 2009 г., с което е оставено в сила решение № 1667 от 27.05.2009 г. по гр.д.№ 9522 от 2006 г. на Варненския районен съд за отхвърляне като неоснователен на предявения от Е. П. Т., Д. Н. М., П. Д. Т. и М. П. Г. срещу В. А. Г., Р. А. В. и Г. В. Д. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на правото на собственост на ищците и за осъждане на ответниците да им предадат владението на следния недвижим имот: 215 кв.м., представляващи реална част от УПИ VIII-1256 по регулационния план на в.з.”Траката”- В., защрихована с червен цвят на скица към заключение на вещото лице, намираща се на лист 140 от делото на РС, която е неразделна част от решението. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на решение № 426 от 21.07.2009 г. по гр.д.№ 2713 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. по въпроса допустимо ли e в производство по предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС, основан на земеделска реституция, ответникът да оспорва материалноправната легитимация на ищците с възражението, че при издаване на реституционното решение не са били налице предпоставките за реституцията, тъй като процесният имот не е бил отнеман от наследодателя. Обжалваното решение противоречало и на т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС по процесуалноправния въпрос: допустими ли са пред въззивния съд нови свидетелски показания за обстоятелства, за които пред първоинстанционния съд вече са допускани и разпитани свидетели. В писмен отговор от 13.04.2010 г. ответниците В. А. Г. и Р. А. В. оспорват касационната жалба като недопустима и неоснователна. Д. Н. М., П. Д. Т., М. П. Г. и Г. В. Д. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Не е налице противоречие между посоченото от касаторите решение на ВКС, Второ г.о. и обжалваното решение, тъй като решението на ВКС касае случай на спор за собственост между лица, основаващи правото си на собственост на земеделска реституция, и лица, които не заявяват права върху имота към момента на отнемането му от бившите собственици- ползуватели по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, които са твърдяли, че правото им на ползване се е трансформирало в право на собственост, докато настоящия случай е различен- при него се спори за право на собственост върху имот между ищците, които основават правата си на земеделска реституция, и ответниците, които са правоприемници на лице, за което твърдят, че е придобило имота по давност още преди образуването на ТКЗС. Налице е обаче противоречие между обжалванато решение и т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС по посочения от касаторката процесуалноправен въпрос: Според това Тълкувателно решение, през въззивният съд са допустими неразпитани пред първоинстанционния съд свидетели, които подкрепят вече установени обстоятелства, ако са необходими с оглед защитната позиция на страната, която се позовава на тях. Прието е, че в този случай въззивният съд може да откаже да разпита тези нови свидетели, само ако приеме, че това не е необходимо, тъй като фактът, за установяването на който се искат свидетелите, вече е бил установен. В противоречие с това Тълкувателно решение, с определение от 25.08.2009 г. въззивният съд е отказал да допусне исканите от ищците свидетели за установяване на факта на отнемането на земеделската земя с мотив, че за доказването на този факт вече били събрани доказателства, а по-късно в решението си е приел, че този факт не е доказан. Тоест, налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението следва да се допусне. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия