Определение № 68 от 04.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 2112/2016 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по искане на ЗД [фирма] за допълване в частта за разноските на определение №15 от 26.01.2017 г. по т.д.№2112/16 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Б. Д. С., чрез Б. В. С., като майка и законен представител, не заявява становище по искането. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като разгледа доказателствата по делото и доводите, обективирани в искането, намира следното: Искането е постъпило в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което същото е допустимо. От друга страна е видно, че с отговора на молбата за отмяна, ЗД [фирма] е направило искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Тъй като с определението от 26.01.2117 г., молбата за отмяна е оставена без разглеждане, а настоящият състав на ВКС не се е произнесъл по своевременно направеното искане на ЗД [фирма] за присъждане на разноски, молбата за допълване на определението в частта за разноските се явява основателна, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. Наредба за заплащането на правната помощ, Б. Д. С., чрез Б. В. С., като майка и законен представител следва да заплати на ЗД [фирма] разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение